Снежен шок в екваториална България

Студ,
Лед,
Сняг,
Криза,
Блокада,
Ужас,
Валеж,

Първа бе София,
след нея Полски Тръмбеш.

Виелица силна и хала чутовна
затрупа града ни нещастен...
Снежни проблеми,
дебати големи.
Затрупа ни сняг
и породи се в мене ентусиазъм за смях :)

Толкова с геомилевските изразни похвати. Сняг понатрупа и в страната настъпи голямо окайване:
олеле, улиците не са почистени;
олеле, големи задръствания;
олеле, ще се хлъзна, ще падна...

От това, което чух из градския транспорт днес, останах с впечатление, че българският народ очаква някаква невидима ръка да улавя снега още докато пада към територията на страната. Може би става дума за невидимата ръка на Адам Смит и пазарите.

И пак се чуваха злъчни иронични коментари от типа "Зимата пак ни изненада". Не, драги, зимата никога не ни изненадва, защото в България зима има и ще има. И то снежна. Не сме Еквадор, колкото и да сме бананова република.

Интересно дали населението на Русия бучи толкова силно, когато завали сняг? :) Ето, САЩ - ужким най-добре организирата държава - и нея затрупа. Ами природа, какво да я правиш. Който ще да бъде кмет на София, сняг ще пада и задръствания ще има. И причините няма да са в кмета, а в други фактори като студените северни фронтове и миграционната централизация на столицата.

Та така. Хора, не се ядосвайте на снега. И да му се ядосвате, няма да го стопите. Не се ядосвайте и на кметовете си, те не могат да улавят снежинките във въздуха. Разберете и мисленето на снегопочистващите фирми. За еднократен проблем не могат да се плащат хиляди заплати и да се накупят хиляди машини. В бизнеса (особено сега) е важна ефективността. И най-важното, не търсете повод да киселеете, а се усмихнете. Винаги може да бъде и по-лошо ;)

8-ми декември 2008

Ей го пак студентския празник. Тоя път в Сандански. Вътре в хотел "Тайм аут" (започва конкурс за по-тъпо име, предложенията да пристигат по пощата). В стаята: аз, Велин и Петя Славчевска. В компанията още: Ягодина Манова, Пламена Борисова, сем. Божидар и Андрей Къртунови, Мартин "МО-то" и гаджето му. И други. Първата вечер - ядене в кръчма и пиене. За всички после сън, само Велин се оказа в местното диско.

На следващия ден посетихме Мелник (пихме вино и ядохме мощно), Рупите и манастирски комплекс "Ванга" и още един манастир, в който съм бил и преди, ама не мога да му запомня заглавието.

Вечерта почнахме във вътрешния за хотела ресторант. Малко спихната ситуация, щото всички бяха по двойки, а ние... тройка :)

Хауевър, след като се вкиснах аз и Велин отидохме в Син Сити. Там ни завари Ясен Нинов и гаджето плюс Делян, Иван, Дългия и Теодора. И други. Але-ле-ляй-ля :) Пихме, шихме. Не знам как става, но действително най-красивите жени са в Син Сити. Да не говорим, че разкрих цяла разплащателна схема (питайте ме лично каква) :)

В края си направихме смях и в стаята. Че не се бях смял от много време насам... И така. Биваше.

Още по темата: 8-ми декември 2007

НетИнфо на 10

Събраха се стари и настоящи кадри на НетИнфо, за да отбележат десетата годишнина на фирмата. Имаше семинар, говориха там поканените фигури... ала-бала.

Сега важното. В редовното време бяхме в залата, в която беше и семинарът. Плаза център ли беше, какво беше... Абе някаква Плаза до тенисклуб "Малееви". Там си денсихме малко и си къркахме със спортния отдел. Свириха на тарамбуки Калин Вельов, Йоана от Deep zone project, Десо от Д2 и още един. После ни забавляваха 10-те най-добри български диджеи. Малко спорно, като се има предвид отсъствието на DJ Джорджо и DJ Живко Микс :) Само Ясен Петров признавам при това положение.

В продължението се установихме в "Алкохол". Там вече бях на етап sms-и. На всички потърпевши - извинете! :)

При дузпите се преместихме в Ориент 33. Значи, в Плазата бяхме над 100 човека, в Алкохола 10-ина, в 33 - петима :) От Оринета няма снимки по обясними причини. В него един селяндур нещо се заяде (и то съвсем скоро след смъртта на студента Стоян Балтов). Добре че аз и Асен бяхме в час, за да не стане излишно кълбе...

И те тАва е :) тая седмица - тежко.

Кипна строителство

С наближаването на всяка есен в Люлин кипва невиждано строителство на детски къщи. Въпреки гъстото застрояване, малките инженери намират свободни парцели, на които построяват сградите си. Става дума за онези къщички, които вероятно всеки е виждал и които са изградени от картони, клони, гуми и други по-едри боклуци.

Навремето бях технически ръководител на повечето строежи в "Градинката". Така наричахме междублоковото пространство между трите блока, където с останалите маймуни играехме.

И така - има два типа сгради: наземни и въздушни. Първите се строят на земята, а вторите се правят по дърветата. Въздушните ще ги претупам. Такива почти не сме строили поради голямата средна маса на мен, Любо и Веско - Тунтурко :)

Наземните се правят така: Събират се клони. Намираха се, не знам от къде. Необходима е минимум една плоскост от талашит. Слагахме я за северна стена, щото знаехме, че от север идва студеното :) Гуми слагаме, ако има. Ако няма, търсим алтернативи - например картони. За разкош отвътре се разстиля шума. Есенно време шумата е в излишък, затова може и плетеницата от клони да се облицова.

Понеже в "Градинката" бяхме технически напреднал народ, задължително правехме и покрив. Покривът е прост - опъва се найлон някак си, евентуално се поставя носеща греда в средата, за да не се събира дъждовна вода. Апропо, аз много пъти съм отказвал на нашите да се прибера от игра по време на дъжд, защото действително съм бил на сухо.

По-късно през зимата се прави бялото строителство. Правят се два типа иглу - изкопно и топкогенезисно. Топкогенезисното е по-популярно, защото в него могат да бъдат въвлечени всички. Всички се надупват да въртят снежни топки до постигането на стандартния овал. Топките се пренасят до строежа и се редят. В случая покрив трудно се прави. С найлон може, ама така и не намерихме идея как да стане стабилно. Да се вземе предвид и неустойчивостта на строителния материал. За устойчивост може да се слагат арматурни пръчки (дървени, разбира се), че да се скрепят топките.
Изкопните иглута пък представляват изкопана дупка в голяма камара сняг. Това е върхът на инженерната наука, който достигнахме. Трудно се прави, тъй като да копае може само един, иначе си пречим. Няма и много простор вътре - за един, най-много за двама е интериорното пространство. Но иначе е много впечатляващо. Счита се за луксозна постройка :)
***
За всичко това се сетих днес, когато минах покрай един строеж пак в люлинското междублоково пространство. Спореше се къде да се постави единствената налична гума. Здрачът отдавна беше паднал, но хлапетата дърпаха клони към обекта...

Морска кампания 2008 - Несебър

На морето най-хубавото нещо е, че 90 % от присъстващите са усмихнати и щастливи. Останалите 10 %, които имат угрижени физиономии, са деца под 4 години. Те просто все още не са се запознали подробно с морето и се плашат. Ама и те са много готини :)
Като цяло основната картинка представлява следното - един голям контингент от бебешори се хвърля където и както може, пищи и се смее, грее... Армията им е оборудвана с кофички, лопатки, гребълца, топки, а чехлите се използват като тежко въоръжение. С тях впрочем става най-смешното замеряне на случайните минувачи :)
Вторият контингент на плажа не носи горнище на банския си за удоволствие на трети контингент, който избира между бирата под чадърчето или изявата на волейболната мрежа. Във втория контингент отново имаме 10 % отклонение. Толкова е бройката на момичета с горнище на банския си, но за разнообразие, нали... :)Иначе крайбрежието е презастроено с пясъчни замъци. Освен сгради и най-обикновени изкопи, забеляза се и пясъчна скулптура на жена. Модерно изкуство. Възхвала на формите и въобще :)Аквапаркът в Слънчев бряг е адска машина. Най-смешно е когато аз съм отпред на двойния дюшек в тръбата, щото винаги се преобръщаме вътре с Любо и се приводняваме в басейна в причудливи пози и без превозното ни средство.

Старият Несебър също е голямо зрелище. Много готино. Е, и скъпо де. Но търпимо и си заслужава.Има смисъл от морето:)

Девински тиймбилдинг

Дойде време да драсна няколко реда и за третия тиймбилдинг в НетИнфо, а именно Девин трип, известен още като "Shit happens" и "Пичка си девина":)

Оказа се, че пътят София - Девин е 11 часа или все едно до САЩ. Счупи се автобусът, та стояхме на един завой, ядохме и говорихме. И федербал играхме. Затова стана дълго пътуването. Времето също беше колебливо - ту слънце, ту дъжд.

В Девин бяхме в хубаво хотелче. Разбира се, че предпочитам лукса пред разни диви приключения. Това беше и идеята на тиймбилдинга - фирмата да спи на палатки. Е да, ама първата вечер валя порой. През втората вечер пък 14 човека, измежду които и аз, се върнахме в хотела и не спахме на палатки. А палатковия лагер беше до езеро и можеше да има комари, а отделно охлюви, буби, гадинки и други всевъзможни плужеци.

Общата оценка е, че добре си изкарахме с колегите.

А! Посетих и местната дискотека. Бяхме група от 8-9 човека, но както обикновено най-се набихме на очи. Интересното беше, че диското май е правено по програмата ФАР и с пари на министерството на културата, защото DJ-ят устойчиво лишаваше местното население и гостите на града от хитове, в това число и чалга. За пример давам факта, че се извъртя целия диск на Дийп Зоун Проджект, който, нали, съгласете се, не е баш за купони:).

Басейна го опитах. Добър е. Слънцето на Девин също е хубаво. Мачле поритахме мъжете във фирмата. 1:1.

О! И до Ягодинската пещера ходихме. Въобще цялата зона е много красива, природата е девствена, а въздухът - кристален.

Як тиймбилдинг.

Борис Спаски - Радко Кръстанов (Световен шампион срещу световен любител)

Шах, но не и мат! :) Взех дамата на Борис Спаски, разполагах достойно фигурите си, но все пак съзрях безнадеждността на позицията в 25-ия ход и се предадох. Така се разви партията ми с десетия световен шампион по шахмат.
Освен като голям шахматист, Борис Василиевич се прояви и като голям човек, след като се съгласи да върнем ход. Така стана, че преместих фигура, която планирах да движа по-късно... Просто забравих, че имам да ликвидирам офицера му, преди да му поискам дамата :) В последствие се оказа, че като цяло идеята ми е била твърде елементарна за Спаски и логично след няколко хода се изправих, за да му стисна ръката и да го поздравя с първата му победа над мен.
И така, още едно приятно събитие отмина. За внуците няма да остане кой знае какъв разказ, но за мен честта да поиграя шах със световения шампион Борис Спаски ще остане един хубав спомен.

Размисъл за сервитьорката

Интересна работа е сервитьорката. Блага за окото и блага за душата. Като че ли тя доближава модела на съвършената жена.

Първо, сервитьорката по традиция е хубава. Може и да не е много хубава, но е симпатична. Ако не е симпатична, със сигурност поне има хубава фигура. И хубава походка. Все пак на ден се извървяват километри с питиета и манджи (и после обратно) и е трудно да се трупат мазнини... В общия случай сервитьорката на външен вид "става", а често думата "става" е меко казана и не въплъщава отношението, което сервитьорката предизвиква със своята персона.

Второ, сервитьорката е и много добра жена. Ето, сядаш с едно приятелче на масата. Тя идва и ти се усмихва най-напред. Може и да е насила, но какво пък - дава ти усмивка. После ти й казваш - донеси ми моля те една салата. Или едни пържени картофки. И две бири. По две за всеки. И тя ти носи. Не се знае дали сервитьорката е нарязала салатата, но какво пък - нали е вкусна. После, ако огладнееш, казваш й какво ти се яде и тя ти носи топлата порция след малко. Ехааа, е къде такава жена?!

Вярно, накрая е редно и ти да й се усмихнеш, и джобовете и те да й се усмихнат. Но то коя жена няма разходи? И какво пък, толкова е добра с теб цяла вечер, редно е да бъде възнаградена.

И накрая, но не на последно място ми се струва, че сервитьорките са уязвими така да се каже. Ако си късметлия точно днес, ще седнеш на някоя от масите на най-красивата мацка, която вчера е скъсала със своя вече бивш тъпак. И нататък употребата на доброто стечение на обстоятелствата си зависи от теб...

---

В САЩ има една верига ресторанти. Hooters се казва. Аз за съжаление не можах да я посетя по време на престоя ми в щатите, но знам, че в нея се наемат само много яки сервитьорки, а от компанията, както те самите признават, целят да впечатлят само мъжкото човечество. Успяват.

Извънредни новини: Радко е чичо!

- Алоу...
- Айде, чичо, честито!
- А?
- Чичо си бе, брат ти има син.
- Брат ми е родил?! - попитах невярващо, бидейки напълно сигурен, че вече съм чичи..

Оказа се, че не брат ми е родил, а неговата жена Дани. Става дума за моя племенник Мартин, който се е появил на бял свят някъде около пладне днес, 10 април 2008. Радостта ми е неописума, вълнението - и то. Въпреки известното отчуждаване между мен и брат ми в последно време роднинската ни връзка явно е жива и здрава, за което съдя по емоциите си.
Чухме се веднага след като научих, той беше казал само на баща ни, но новината изтече по агенциите... :) "2,300 кг. е. Мъничък, но много красив. Случило се е днес по обяд, някъде към 12:00 ч", беше първият коментар на брат ми.

"Целият се треса - от радост, от трепет", допълни той. Малко по-късно пак ми се обади, за да се извини, че не бил адекватен по телефона, а аз използвах случая да му предам поздрави от майка ми, което забравих да направя първия път. И двамата бяхме много шашнати, но той ми каза да си представя на него какво му е като умножа на квадрат моето вълнение.

Както и да е. Нека Мартин бъде жив и здрав, да радва майка си и татко си, пък чичо му ще го учи един ден от коя страна се рита топката. Обещавам :)))

П.С. Редно е и брат ми да стане чичо, по възможност приживе :))) Ще се погрижа...

Да получиш закуска

Интересен феномен е това закуската. За да получиш закуска се изискват специални качества, не всеки знае как да я получи. Когато работиш някаква работа получаваш заплата. Когато работиш над (под, отстрани) някого - получаваш закуска. Тоест закуската е вид хонорар, а количеството й зависи от качеството на свършената работа. Над, под и отстрани... :))

Основи на закуската
Закуската е символ (и еманация) на утрото. Получава се обикновено сутрин, стига да не се спи до обяд. Закуската е формата на грижа, внимание, даже е първична форма на любов. Нещо като едноклетъчна любов. Вече се спомена, че е и форма на разплата. По традиция се получава от този, който не си е вкъщи. Приема се, че който е гост е слаб, безпомощен, неориентиран и гладен. Особено след нощта, в която си е заслужил правото на закуска.

Типология на закуските
Има няколко вида закуски. Да говорим реалиситично. Оптималната закуска (тази, която се получава след оптимално представяне през нощта или предната вечер) е ръчно изработен сандвич или омлет. Ако се попадне обаче на мързелив и хладен домакин или представянето не е било култово, могат да се очакват кроасани Смаки (варират между един и три), кифли и в най-лошия случай - мазна баничка. Баничката даже не следва да се тълкува като хонорар, а като глоба:)

Още две изречения за закуската
За да получиш закуска трябва да дадеш нещо. Най-подходяща за целта е любовта, вниманието също върши работа, но като че ли едно друго нещо най-сигурно ти я гарантира... :)