
И така, кой кой е в Чавдар:
Деян Николов - Дидо: Той е нашият неформален лидер (като Бойко Борисов). Организатор на отбора и официална муцуна. Играе забоден в нападение, пуца откъдето му скимне и логично е и голмайстор на тима. На снимката е третият откъдето и да го погледнеш измежду правите. Злите езици говорят, че е единствения, който не е играл организиран футбол :)
Стилиян Стоянов - Малкия е голям вратар. Както му викаме с Любо - Малкия Стекеленбург. Важна съставка на отбора, без вратар не може. Ако не бъркам, е играл в Средец. Портокалът на снимката.
Георги Николов - Жори: Стълб в отбраната и брат на Дидо. Безкомпромисен в единоборствата, плаши врага с намръщена физиoномия, но е голям пичага. На пределна футболна възраст от 25 години. По спомен - юноша на ЦСКА. Гушнал се е с вратаря.
Цветан Георгиев - Цецо: Нашият левак. Рита с ляв крак. Най-левият прав на снимката. Напада по лявото крило и понякога прави левашки пропуски. С богата футболна кариера в Локо 101 и Люлин. Или той, или Райко има най-много фенове.
Райко Календеров - Райко: Дясното крило. Визия №1 в Чавдар, заради него идва публиката. С не по-малко футболни качества. Със сигурност е юноша на някой от столичните отбори, но не знам на кой. Третият клекнал от ляво надясно.
Никола Коцев - Туза: Ас, който не можеш да скриеш в ръкава:) Железен защитник, железен боен другар. Встрани от прожекторите, но със съществени заслуги за отборните успехи. Първият ляв клекнал.
Георги Георгиев: маестро на шпагатите. Брат на Цецо, юноша на ЦСКА. Младата ни надежда. Ама май няма надежда...
Слав Славов, Кирил Барански, Трайко Атанасов: За тях знам твърде малко. От групировката на Дидо, също много добри играчи.
Любомир Спасов: С богат футболен опит и несломим дух, Любо води топката, играта и отбора към победи. Юноша на Люлин, фен на Локо София. Вторият прав от ляво надясно. Играе на свободен пост, тоест - прави си каквото си иска на терена. Като люлински бразилец, не му дреме за тактическата дисциплина.
Радко Кръстанов: Клеча пред вратаря. Джиткал съм в Люлин дълги години. Включих се в средата на кампанията, за третия мач.
Положението в отбора е следното: Играем мач за мач, пък каквото стане. От групата трябва да излезем, после ще чакаме жребия. Отборът е започнал с две нещастни загуби, в които не съм играл, но сега бием в два мача с по 19:4 и 10:0 Във всеки двубой скачаме за победа. Благодарим и на верните привърженици, които са с нас и без които не можем. Атмосферата в съблекалнята е добра, заплати получаваме навреме :)





Освен като голям шахматист, Борис Василиевич се прояви и като голям човек, след като се съгласи да върнем ход. Така стана, че преместих фигура, която планирах да движа по-късно... Просто забравих, че имам да ликвидирам офицера му, преди да му поискам дамата :) В последствие се оказа, че като цяло идеята ми е била твърде елементарна за Спаски и логично след няколко хода се изправих, за да му стисна ръката и да го поздравя с първата му победа над мен.
И така, още едно приятно събитие отмина. За внуците няма да остане кой знае какъв разказ, но за мен честта да поиграя шах със световения шампион Борис Спаски ще остане един хубав спомен.




