Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

четвъртък, юни 10, 2010

В земеделието не трябва политика, а мотика

В земеделието не трябва политика, а мотика. Това каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов по време на участието си в сутрешния блок на Нова ТВ. Досега нито знаех кой е аграрен министър, нито кой е Мирослав Найденов. Обаче човекът ме впечатли много, а думите му се превърнаха в стимул за публикуването на този постинг.


Какво е намислил да прави Найденов? Иска да въведе обратно Българския държавен стандарт (БДС) в производството на храните. Измислил е начин - забранява например сиренето, което се прави от сухо мляко, да се нарича "изцедено саламурено сирене". Изцедено саламурено сирене ще се нарича само това сирене, което е произведено по БДС. Тоест хората ще могат лесно да се ориентират кой продукт какъв е без да са специалисти-химици. Разпоредбата на Мирослав Найденов влиза в сила от 16 юни.

Другото, което ме впечатли, е отношението му към политическите противници по темата със субсидиите за тютюнопроизводителите. В актуализацията на бюджета са записани 116 млн. лева за тютюнджиите (колкото искаха доскоро), но в последните дни те поискаха 170 млн. лева. За всеки българин, запознат с политическите нрави у нас е ясно, че фигури от ДПС (а защо не и от БСП?) шушнат в ушите на тютюнопроизводителите, за да създават допълнително напрежение.

А напрежение има, защото никой в тая България не иска да работи с другия, за да се направи нещо хубаво. По-добре ни е да плюем.

Полицейска била станала държавата. Глупави имена измислял Цветан Цветанов за операциите. Не знам какво иска нашият (прост?) народ, но за мен е важно да виждам, че в квартала патрулират полицаи и че държавата полека-лека започва да изважда наяве далаверите. Примерно несебърските имоти на "нуждаещите" се магистрати.

Подиграват се сега на Симеон Дянков. Човекът е естествен и понякога говори глупости, но удържа положението в една световна криза, в която да си стабилен, е лукс. За разлика от Гърция и Румъния, в България трусът е значително по-лек.

И както нямаме пари, така инфраструктурните проекти си вървят. Например концесията за магистрала Тракия. Лот 2 го взе "Трейс", а лот 3 отиде за едни гърци, които предложиха по-ниска цена на километър дори и от "Трейс". И двата конкурса бяха изключително прозрачни, благодарение на министър Росен Плевнелиев - едно от бижутата на кабинета. Вместо като Асен Гагаузки (кабинет "Станишев"), Валентин Церовски и Костадин Паскавлев (кабинет "Симеон"), Евгений Бакърджиев и Евгени Чачев (кабинет "Костов"), Плевнелиев предпочете да защити интереса на държавата, вместо да прибере пари под масата.

В интерес на обективността, в кабинета "Борисов" имаше и ще има черни овци. Например Румяна Желева се оказа голям клоун, доколкото еврокомисарят може да се причисли към политическия кабинет на изпълнителната власт. Божидар Нанев изгоря (веднага) заради подозрения в далавера около ваксините за поредния животински грип. Свилен Нейков уреди цялото гребане с постове в спортното министерство, но пък поне засега дава индикации, че ще стопира далаверата с коцесията на "Българска армия".

ОК. И при всичко това Сульо и Пульо критикува, а хората, които подкрепят статуквото в борбата с обстоятелствата, мълчат. А в обстоятелствата се включват кризата, корупцията и пословичния български негативизъм, политическата зависимост от международните структури, натискът от опозиция и медии, икономическата ни изостаналост и какво ли още не...

И в цялото това море от песимизъм излиза един господин и казва: В земеделието не трябва политика, а мотика.

вторник, март 09, 2010

Алтернативно мнение за случая ''Първанов - Дянков''


Искам и аз кажа, че да ми остане за спомен. Много хора вече го направиха, но малко бяха алтернативните мнения. А популярните мнения са две:

- Симеон Дянков отиде в президентството в протегната ръка, а Георги Първанов го удари в гръб с тъп предмет.
- Георги Първанов изобличи некадърника Дянков.

Моето мнение е първото. Гласувал съм за Първанов, защото до скоро той ми се струваше най-сносният политик. Най-дипломатичният, най-разумният, най-опитният. Като държавен глава аз очаквах от него да се държи като семеен глава. Очкавах да се държи мъжки.

Дрязгата между Първанов и Дянков не е моя работа. Да се бъркам, значи до известна степен да сплетнича. Но проблемът е там, че Първанов официализира модел на поведение, който (досега) бе осъждан не по Конституцията, а по неписаните морални закони.

С липса на морал се сблъсквам аз, сблъскваш се и ти. Липсата на морал има проявления в службата, в обществото, дори и в семейството. Мръсни са ни градовете, мръсни са ни и отношенията.

Но когато държавният глава пред цяла България забие нож в гърба на човек, който иска да си върши работата (виж стенограмата), трагедията става национална. Защото утре твоят колега ще направи същото и даже може да остане горд със себе си. Във времена, когато трябва да си подаваме ръце, ние се дебнем от засада.

За какво? За каква ценност? За нов политически проект, за парици, за службица, за мъст?

Дянков може да е лош финансист, може да е луд, може да е нисък, но пък е честен. Първанов може да е отличен политик, може да е съзнателен и привлекателен, но пък е подъл. Вече казах на кого симпатизирам в случая. Но как ще се справим с подлостта - не знам. Твърде съм млад и наивен, за да съм достигнал до този отговор. Не говоря за политическата подлост, тя е далечна, не ни касае (толкова). Говоря за подлостта сред електората.

понеделник, юни 08, 2009

Моля, не гласувайте

Минаха първите избори, на които трябваше да си изберем евродепутати. Бях при урната по пладне и в училището, където ми беше секцията, имаше предимно старци. Казаха ми, че същото било положението и сутринта.

Вечерта пък гледах резултатите, както и разбивки по признаци възраст, местоживеене и образование. Бях много разочарован, че 18.6% от гласувалите българи са се доверили на партията столетница, а 8% - на лицата, които разпродадоха България за жълти стотинки.
И си направих изводи, които доведоха до следните призиви:

Моля, не гласувайте:
Ако не знаете, че сметката ви за парно отива за джакузитата на Вальо Топлото,

Ако сте съгласни с унизителните заплати на учителите,

Ако искате Р. Овч. отново да седне на министерски стол,

Ако не знаете, че Румен Петков прибра 3 млн. лева през федерацията по мотокрос,Ако мислите, че Борис Велчев се справя като главен прокурор,

Ако Мария Мургина ви е симпатична,Ако смятате, че човек без ден трудов стаж може да бъде премиер,

Ако сте баба или дядо, сляпо вярващи, че вашите идеал, родина и държава не са продадени...

Също така моля, не гласувайте:

Ако не помните процеса на масова приватизация,

Ако не знаете на кого викат "Мистър 10%",

Ако кръгът "Орион" не ви смущава,

Ако сте доволни от работата на Муравей, Данчо Ментата, Валяка и Нейков...

При всяко друго положение ви призовавам:
МОЛЯ, ГЛАСУВАЙТЕ. Вашият глас е важен.

Ако ви се чете още по темата, ето нещо за човешкия материал: http://radko.blogspot.com/2009/02/blog-post_06.html