И така, най-накрая и аз посетих прочутата вила на Ясен. Поводът беше неговия рожден ден (16 юли), а дните на празника - събота и неделя. Знаеше се, че ще тръгна по-късно и ще си отида по-рано заради работата. В събота имах да гледам и пиша волейбол и когатоприключих се насочих с "Белия балет" (Фиата) към Сашо, с когото трябваше да пътуваме. Сашецът голяма коса отпрал - като ранния Емил Костадинов :)
Минахме и през новото му жилище в Лагера да се преоблече човекът и тръгнахме към село Студена край едноименния язовир. Ама по едно време на изхода на Княжево - смрад! Първоначално и двамата си затраяхме. Последва по един поглед. На третата минута не издържах и почнах да се чудя, а и да питам гласно дали някой от нас двамата не се е насрал неочаквано. Погледнах - не съм аз. Сашо погледна - и той не беше. Казах му да види и под седалките. И в същия момент стана ясно, че караме успоредно с камион превозващ овчици.
После стигнахме на 200 метра преди къщата на Ясен и то само с навигиране от Сашо (а аз не знам къде е тя). Е да, ама се притесних, че сме се загубили и се върнахме. В крайна сметка отново тръгнахме из селото и пристигнахме благополучно. Там освен домакина Яско и приятелката му Ели бяха още Велин, Бенчев (който си тръгна съвсем скоро) и неколцина непознати. Измежду тях - две девойки французойки. Е голям френски падна след първото уиски. Le coq sportif отвсякъде :)
Смях и танци на чалги украсиха вечерта, а трапезата беше умопомрачаваща - месо, месо и месо на корем. И пържени картофи, и салати, и какво ли не. В крайна сметка легнахме триото (аз, Велин и Сашо) в някакво канапе и дремнахме докъм 8:00, когато качих Сашеца на колата и се прибрахме.
Оценка: отлична. Сега чакаме снимки... :)