Един полезен трип до Монтана и малко до Скравена

Монтана - Локо София е нещо като Валядолид - Атлетико Мадрид. Затова с Любо се грабнахме и в понеделник (29 март) се дръпнахме до стария Михайловград да ги видим местните хубостници колко играят и интересно ли си живеят.

Поехме напът с още около 35 човека. Спряхме са в село Скравена, което се оказа локомотивско. На Котков майка му ли била от там, сестра му ли, кой ли... не разбрах. Ама имали причини, имали история.

Натоварихме десетина скравенци - горди железничари и потеглихме отново. Стадиончето на Монтана се оказа готино, хората продават нормални билети, едва ли не са по-добре от нас като база.

В мача обаче ние бяхме по-добри и бихме с 1:0. Общо три песни нови усвоихме, припевът на една от които е "пара парап пара перо" :)) Много е яка, има потенциал за хит. На почивката едни мангали ни танцуваха на една от близките сгради - и те голям майтап. Времето беше хубаво, чак за разголване.

На прибиране скравенци ни приеха на свой терен. Кметът беше подготвил една от кръчмите и там отседнахме да вечеряме. Всичко беше скандално евтино, а туборгът - 1.40 лв. :) Наядохме се, напоихме се и се прибрахме доволни и щастливи.
Архив: Локо София - Оцелул
Архив: Гъзари в Дупница

Втори смс пускам (Един е Цоко от Локо)

Саша Антунович е култов! Толкова не съм пляскал на телевизора никога. И наруших един от принципите си, а именно - да не участвам в смс игри. Обаче днес след танца на Цоко с Бианка Панова пратих втори смс за ВИП Брадър. Първият беше, когато Саша пя с Устата.

"Върло си добър, Цоко", каза Иляна Раева. Азис го определи като уникален.

"В отбори, които бият по два-три пъти на седмица, е нормално да се ходи по два-три пъти и на дискотека. Много ясно, че трябва да ходиш, когато биеш", каза Антунович - бивш футболист на Локо София със статут на жива легенда.

П.П.: Ъъъм, пуснах и трети смс.

Късен едит: Спасихме го Цоко от първите номинации.

Локо София - Оцелул

Оцеляхме срещу Оцелул, даже ги уцелихме по кратуните:) 3:1 - един добрър турнирен резултат. Коварен е малко, изплуват спомените за Халмщад, когато пак бихме 3:1 в София, а в реванша паднахме 2:0. Тогава мача не се излъчваше по телевизията. Изгониха ни Адалберт Зафиров и още някой, а втория гол влезе в 100-ната минута след като играехме с 9 души.За мача с мамалигарите се готвих от сутринта. Трябваше да ходя на работа, но награбих всички шалове, шапки, въобще - фенартикули. Към 6 и нещо Сашо дойде към офиса, след което гаврътнахме по една биричка. На стадиона пристигнахме към 7:30, имаше много малко хора. В крайна сметка и на самия мач нямаше достатъчно... Малко преди началото дойде и Любо с баща си, та направихме агитката.
Мачът - труден за нашите. Мамалигите тичат, но ние имахме повече желание за победа. Голям мач на Марчо, Кайо, Малин, Коилов и Кичо. Бай Гроздан за пореден път доказа, че е мнооого голям - тактически изряден Локомотив, съвършен състав. В крайна сметка синьо-червените журналисти не обърнаха достатъчно внимание на единствения непоставен отбор в този етап на Купата на УЕФА, който сломи фаворита в двойката. Гледат си чорбетата, които не могат да бият някакви полу-аматьори от Кипър, и ги изкарват герои.
Важното е, че железните са напред! Сега чакаме реванша...

Гъзари в Дупница

Няколко години по-късно направих второ провинциално футболно гостуване. И пак бях в Станкето, но този път не с наш'те, а с Любака. И не пътувах с кола, а с автобуса на т. нар. ултраси. Снимката в дясно я прилагам за да отбележа първата точка на нашата екскурзия и да насоча вниманието на аудиторията към...Антонио-подобното момиче на заден план!:) Я какви мацки имало в "Железните бригади"...

Тук вече сме на митичния стадион "Бончук" в Дупница. Навикахме се яко с Любо и имаше защо. Мачът беше доста затегнат - поведохме, изравниха ни, но накрая бихме. Мотивацията беше двойна защото получавахме информация от Пловдив, че ЦСКА прави равен с тамошното Локо. Подкрепата беше много яка, а нашите момчета ни се отблагодариха с прилична игра и важна победа.

Напрвихме добра разходка, затрихме още една събота, навръщане гаврътнахме и задължителната за случая бира и се прибрахме поживо-поздраво.

В самата Дупница снимки не можах да направя, понеже на входа на града ни чакаха полицаи, които ескортираха рейса. Стовариха ни на стадиона и от там ни и взеха. То май нямаше и много каво да се снима. Погледът ми се спираше или върху опустели полета или върху порутени индустриални сгради. Най-красивата гледка беше точно срещу нашия сектор - тайнствената, мъглява и все още снежна Рила.