Пътуването до Ниш - царско. Евтино и бързо. На границата ни "обмити" една много готина сръбкиня, жалко че нямахме нищо за деклариране. Местната раса е малко по-висока от българската и малко по-светлоока - зелените и сините очи са навсякъде.
Разгледахме им мола - слаба работа. Не е като нашите, но все пак да се има предвид, че Ниш е провинциален град.
Разгледахме им и центъра - много симпатично място. Возихме се на детското влакче, обикаляйки парка, видяхме река Нишава, огледахме и пазара.
Дойде време за плескавиците. Страхотен обед се спретна - с бира Jelen, с лютеница (ама люта лютенициа), плескавици и погачи. Велин пробва местно червено вино - "Медведа крв", хареса му. Аз пък изпих една "телеча чорба", и на мен ми хареса.
Дойде време и за "кафана". Седнахме си ние там на мегдана, на възловата улица и си зяпахме. Има много яки мацки, това се констатира. Другото, което се констатира е, че въпросните не се разхождат с мутри, а с нормални момчета. Зарекохме се ако видим нещо подобно в София, да го снимаме с GSM.
Иначе в Сърбия има много реклами за екскурзии до България. Най-рекламираните дестинации в момента са Банско и Боровец заради предстоящия зимен сезон.
На тръгване купихме по нещичко от супермаркета, изядохме по още една луда плескавица на крак и към 10 и половина вечерта си бяхме по къщите :)
Там е като Слънчев бряг, ама в планината. Пристигнахме на самия осми и седнахме да търсим къде да спим. Хотел до хотел, а стаи няма. Все пак се настанихме в някакво хотелче в покрайнините на Банско за по 30 лева на глава. Споменавам цената от възмущение, а по-интересното е, че в крайна сметка не спахме там и тия пари фактически отидоха за гардероб :) 
Вечеря обаче успяхме да си спазарим в ресторанта, където бяха едни две познати на Велин - Радина и Светла от УНСС, МИО, трети курс. Та с тая група се напихме и наядохме. Песни, танци, ала-бала. Спомням си само, че направих поне три тренировки в хотелския фитнес по време на празничната вечеря. За разтоварване. 
После се озовахме в апартамента на цитираните госпожици. Любо заспа преждевременно, така да се каже :) На канапето, много ясно. Аз пък счупих една масичка без да искам. Въпросната талашитена масичка имаше един крак и отделение за поставяне на разни работи, което служеше за други два крака. Седнах върху нея, а тя взе, че се счупи. Изненадващо всички части се разкачиха, съответно не можахме в пияно състояние да разберем кое откъде идва. Построихме с Велин нещо като масичка, но две от частите ни останаха излишни. 
Оправих я на сутринта, че иначе щяхме да я плащаме. Нали цъфвам най-рано... :) И т'ва е общо взето. Добре беше за духа, зле за организма. 
С Любака пък в началото на септември прескочихме до Гърция. То Гърцаки, както се казва на местния език. От тогава - говоряму перфектон гърцаки.
Тръгнахме в четвъртък към 2:00 часа през нощта, за да не губим ден. И не загубихме ден, върпеки че времето бе колебливо. Плажът перфектен, водата топла, хората - не като да ги няма. И все пак минусите на Приморско са, че това е семеен курорт - всички бяха дошли с родителите си. Гледаш някакво хубаво момиче - до него някакъв въз-едър чичко. Но не гаджето й, а баща й:)
Третата вечер бе по-силна в това отношение - песни, танци, мацки, ласки... да бе, да :) Най-вече песни и танци. Танцувахме като се понапихме с едни едри чехкини, най-много се изложихме аз и Калоян, като аз се изложих по-малко. За да охладим страстите взехме решение да направим нощно къпане, но се отказахме да го правим в морето, щото можеше да се напием и с морска вода. За сметка на това цопнахме в хотелския басейн към 2:00 часа през нощта, а аз си взех шапката, за да не слънчасам.
Това море ще бъде белязано от неочакваните срещи с познати. Най-напред беше Мартин, с който сме играли в училищния волейболен отбор на 33 ЕГ. Тогава аз бях 12-ти клас, а той - 8-ми. С него играхме много на плажната мрежа, направихме къса, женско и изобщо всички комбинации, които сме правили и в шампионския тим от 2004 г. В събота сутринта пък пред едни катми срещнах колегата от НетИнфо Кристиян Лазаров - Крисо. И в неделя следобяд, когато си тръгвахме с Любето се оказа, че в нашия хотел идва Сашо от Мрежите (там в квартала).
Първата вечер - ядене в кръчма и пиене. За всички после сън, само Велин се оказа в местното диско.
Вечерта почнахме във вътрешния за хотела ресторант. Малко спихната ситуация, щото всички бяха по двойки, а ние... тройка :) 
Сега важното. В редовното време бяхме в залата, в която беше и семинарът. Плаза център ли беше, какво беше... Абе някаква Плаза до тенисклуб "Малееви". Там си денсихме малко и си къркахме със спортния отдел. Свириха на тарамбуки Калин Вельов, Йоана от Deep zone project, Десо от Д2 и още един. 
После ни забавляваха 10-те най-добри български диджеи. Малко спорно, като се има предвид отсъствието на DJ Джорджо и DJ Живко Микс :) Само Ясен Петров признавам при това положение.
При дузпите се преместихме в Ориент 33. Значи, в Плазата бяхме над 100 човека, в Алкохола 10-ина, в 33 - петима :) От Оринета няма снимки по обясними причини. В него един селяндур нещо се заяде (и то съвсем скоро след смъртта на студента Стоян Балтов). Добре че аз и Асен бяхме в час, за да не стане излишно кълбе...
На полуфиналите на Men's sigle Злобюл, дава наставления на противника на Капитан Планета. Нашият обаче се мобилизира и ступва опонента набързо, докато Злобюл изпитва трудности в своя мач.
Злобюл (Любомир Тодоров) е детрониран, а новият шампион се казва Капитан Планета (Радко Кръстанов). Следват прегръдки и целувки. Истински хепиенд. 
keywords: Любомир Тодоров, HiComm, Бадминтон, racketi.com, шампион, Радко Кръстанов, сториборд, storyboard, филм.
В Серес - всичко спокойно. Градчето (55 000) и без нас си е добре - чисто, стегнато, гостоприемно. 25 градуса беше осигурило кметството за тамошните хората. Лошото беше, че не се бяхме подготвили предварително и не знаехме кои са забележителностите. А имало два хубави парка и някакви антични български монументи. От Серес са тръгнали Ефстатиос (Статис) Тавларидис и Ангелос Харистеас. И Пансерайкос е там, ама стадиона не видях. 
Гъркините не са забележителни, но има изключения. Прилични аптекарки видях и още няколко хубавици по улиците. А улиците - тесни, но не запушени.
На връщане се отбихме до Мелник. Хапнахме по кебапче и пийнахме по питие. Забавното там бяха автобусите с ученици от някъде си. Много диалект има в България, да, но нищо. Важното е Пайнер културата да не умира :) 
Хубаво завърши и денят в София. Поканен беше и Сашо, но само Велин дойде да пием узо и да ядем фъстъци и риба.
Бях отпечатал и предал три книжни тела, в които всичко си беше ОК... освен, че не бях пуснал spell check-а. Имаше грешки от типа на "Веселин Вълканова" (която за капак беше и в изпитната ми комисията (blush)), а думата "интернет странциа" си беше system error. В смисъл - систематична грешка:) Всичко това естествено се установява вечерта преди защитата, а на бабите и дядовците се казва изрично да не отварят шампанското и да не слагат боба преди лично да им го позволя.
Накрая взе, че се отвори нова дупка за море. Един ден Съни+Несебър и до края на седмицата във Варна. Хванахме последното хубаво време през септември, всичко беше тип-топ. Видях се с приятелчетата от Варна, че 3 години не бях ходил. Сезонът беше свършил официално, но по плажовете се забелязваха тук-таме по няколко сносни девойки. За сметка на това морето беше празно и не трябваше да се чака на опашка, за да се влезе във водата :) И кръчмите празни - сервитьорките за нас работят (вж. 
Освен като голям шахматист, Борис Василиевич се прояви и като голям човек, след като се съгласи да върнем ход. Така стана, че преместих фигура, която планирах да движа по-късно... Просто забравих, че имам да ликвидирам офицера му, преди да му поискам дамата :) В последствие се оказа, че като цяло идеята ми е била твърде елементарна за Спаски и логично след няколко хода се изправих, за да му стисна ръката и да го поздравя с първата му победа над мен.
И така, още едно приятно събитие отмина. За внуците няма да остане кой знае какъв разказ, но за мен честта да поиграя шах със световения шампион Борис Спаски ще остане един хубав спомен.