8-ми декември 2008

Ей го пак студентския празник. Тоя път в Сандански. Вътре в хотел "Тайм аут" (започва конкурс за по-тъпо име, предложенията да пристигат по пощата). В стаята: аз, Велин и Петя Славчевска. В компанията още: Ягодина Манова, Пламена Борисова, сем. Божидар и Андрей Къртунови, Мартин "МО-то" и гаджето му. И други. Първата вечер - ядене в кръчма и пиене. За всички после сън, само Велин се оказа в местното диско.

На следващия ден посетихме Мелник (пихме вино и ядохме мощно), Рупите и манастирски комплекс "Ванга" и още един манастир, в който съм бил и преди, ама не мога да му запомня заглавието.

Вечерта почнахме във вътрешния за хотела ресторант. Малко спихната ситуация, щото всички бяха по двойки, а ние... тройка :)

Хауевър, след като се вкиснах аз и Велин отидохме в Син Сити. Там ни завари Ясен Нинов и гаджето плюс Делян, Иван, Дългия и Теодора. И други. Але-ле-ляй-ля :) Пихме, шихме. Не знам как става, но действително най-красивите жени са в Син Сити. Да не говорим, че разкрих цяла разплащателна схема (питайте ме лично каква) :)

В края си направихме смях и в стаята. Че не се бях смял от много време насам... И така. Биваше.

Още по темата: 8-ми декември 2007

Девински тиймбилдинг

Дойде време да драсна няколко реда и за третия тиймбилдинг в НетИнфо, а именно Девин трип, известен още като "Shit happens" и "Пичка си девина":)

Оказа се, че пътят София - Девин е 11 часа или все едно до САЩ. Счупи се автобусът, та стояхме на един завой, ядохме и говорихме. И федербал играхме. Затова стана дълго пътуването. Времето също беше колебливо - ту слънце, ту дъжд.

В Девин бяхме в хубаво хотелче. Разбира се, че предпочитам лукса пред разни диви приключения. Това беше и идеята на тиймбилдинга - фирмата да спи на палатки. Е да, ама първата вечер валя порой. През втората вечер пък 14 човека, измежду които и аз, се върнахме в хотела и не спахме на палатки. А палатковия лагер беше до езеро и можеше да има комари, а отделно охлюви, буби, гадинки и други всевъзможни плужеци.

Общата оценка е, че добре си изкарахме с колегите.

А! Посетих и местната дискотека. Бяхме група от 8-9 човека, но както обикновено най-се набихме на очи. Интересното беше, че диското май е правено по програмата ФАР и с пари на министерството на културата, защото DJ-ят устойчиво лишаваше местното население и гостите на града от хитове, в това число и чалга. За пример давам факта, че се извъртя целия диск на Дийп Зоун Проджект, който, нали, съгласете се, не е баш за купони:).

Басейна го опитах. Добър е. Слънцето на Девин също е хубаво. Мачле поритахме мъжете във фирмата. 1:1.

О! И до Ягодинската пещера ходихме. Въобще цялата зона е много красива, природата е девствена, а въздухът - кристален.

Як тиймбилдинг.

Да получиш закуска

Интересен феномен е това закуската. За да получиш закуска се изискват специални качества, не всеки знае как да я получи. Когато работиш някаква работа получаваш заплата. Когато работиш над (под, отстрани) някого - получаваш закуска. Тоест закуската е вид хонорар, а количеството й зависи от качеството на свършената работа. Над, под и отстрани... :))

Основи на закуската
Закуската е символ (и еманация) на утрото. Получава се обикновено сутрин, стига да не се спи до обяд. Закуската е формата на грижа, внимание, даже е първична форма на любов. Нещо като едноклетъчна любов. Вече се спомена, че е и форма на разплата. По традиция се получава от този, който не си е вкъщи. Приема се, че който е гост е слаб, безпомощен, неориентиран и гладен. Особено след нощта, в която си е заслужил правото на закуска.

Типология на закуските
Има няколко вида закуски. Да говорим реалиситично. Оптималната закуска (тази, която се получава след оптимално представяне през нощта или предната вечер) е ръчно изработен сандвич или омлет. Ако се попадне обаче на мързелив и хладен домакин или представянето не е било култово, могат да се очакват кроасани Смаки (варират между един и три), кифли и в най-лошия случай - мазна баничка. Баничката даже не следва да се тълкува като хонорар, а като глоба:)

Още две изречения за закуската
За да получиш закуска трябва да дадеш нещо. Най-подходяща за целта е любовта, вниманието също върши работа, но като че ли едно друго нещо най-сигурно ти я гарантира... :)

New year 2008

Дойде време да направя преглед и на това важно традиционно събитие. Новата 2008 г. я посрещнах в кафе "Пасажа" в Пасажа на НДК. Пространство имаше за всички - бяхме около 30-40 човека, бройката ми е неизвестна :). Ядене и пиене имаше в изобилие, веселба също. За разлика от миналата година гръмнах шампанското точно на време. Радвам се, че ми се гласува довери втора поредна година аз да отварям новогодишното шампанско.

Доста хора ме поздравиха още през нощта на 01.01. и това ме зарадва много. Традиционно за малките часове на деня и във връзка с многото алкохол и аз понаправих телефонна сметка, ама няма как - спомени, това-онова...:)

Танци-манци - всичко на ниво. Само дето някакъв каун, който не го познаваме гръмна кенефа с бомбичка, та трябваше да събираме мангизи за ремонт. Тръгнахме си към 6:00. Не знам кога точно сме си тръгнали, но си бях в леглото в... 8:00.

П.С. Бях спал 3 часа, а Велин изобщо не беше спал, когато тръгнахме да празнуваме РД-то на Вероника, тази от 8-ми декември... Ние и без това си бяхме дошли с промили, а там изпихме подаръка за момичето - една бутилка водка (флирт-ябълка: пиша го за да събудя състрадание):))

"Отдавна не бях падал по улиците, но беше крайно време, а и снега е супер", каза два-три дни по-късно Велин и допълни, че бързо съм го изравнил, а даже и надминал по въргаляне в преспите.

Така първите два дни на 2008 минаха в два етапа, редуващи се по два пъти - купон, възстановяване, купон, възстановяване...

8-ми декември 2007

Дали поставих началото на един реновиран Радко предстои да разбера.

Става дума за 8-ми декември и околните дати:) Ходих на Велинград. Там без Велин не може... имаше още сестра му и други деветима на по 25-6 години + една седемнайска, ма ангаже.

Хотелче семейно, джакузита-макузита, удобство, топло. Абе екстра. Евтино ядене имаше и пиене не много скъпо. Още на 7-ми, когато пристигнахме, се нашарихме, но от качествените напитки не последваха здравословни проблеми. Дискотека направихме, не беше никак лошо.

Бяхме се разбрали да е по-готина дискотеката на следващия ден, 8-ми. Дали стана, не мога да гарантирам. Преди това пак гръмнахме от ядене и пиене и тая цел поне беше изпълнена.

Посетихме и Батак и съответното езеро, където напълнихме очи с гледка, дробове с чист въздух и души със смирение и радост от живота.

Страшно ме мързи

Мързи ме да описвам всичко детайлно и затова решавам да сложа само подбрани снимки:)

Накратко - имаше много игри и забавления. Запознах се с много симпатични хора, в това число и момичета ;)

На партито се представих традиционно силно - имаше много Сливова текила Сънрайз, в смисъл че имаше още джанковица дори и в шест сутринта, когато само най-добрите бяха оцелели. Измежду оцелелите имаше четирима от седем представители на спорта, което си е кворум, нали? :) Това бяхме аз, Диков, Раданов и Надето. Поклон! Имаше и от другите отдели - разни финанси, разни маркетинги, ама "няма какво да говорим, ние сме номер 1"! :)

Гледайте каква готина патка... даже й тече вода от човката :)

Напред към пълната фотогалерия!:) - http://netinfo.bg/photo/2007.10.05sandanski/

Sandanski trip - дъ тиймбилдинг

Както вече медиите гръмнаха - почнах нова работа. В НетИнфо АД, и по-точно в sportni.bg. По-важното е обаче, че от фирмата вече ни заведоха на teambuilding в Сандански. Случката е на 10 и 11 май.

Хотелчето - звезди доста. Лукс - да ти прилошее.

Имаше много яка програма - забавление, с което сплотихме колектива, а на мен ми беше от полза и за да се запозная по-подробно с колегите.

Посетихме бившата резиденцияв на бай Тошо "Свети Врач", където всъщност бяха големите игри и смешки.

А иначе по-късно имаше и някаква форма на дискотека. Далечна форма имам предвид. Но хапването, а и пийването бяха на много високо ниво.

И накрая кулминцията беше едно афтърпарти в "стаята на Диков"... но всичко това детайлно в отделните постове :)

Trip to Elena

Часът е 8 - 8:10 PM, настилката е суха, пътната обстановка е съобразена с нощните условия. Голяма дупка при десен завой принуждава водач на ТИР да навлезе в насрещното движение, от където със скорост 100 км/ч. се задава Peugeot 307. Младият водач на Пежото избягва челния сблъсък, но навлиза в пясъчния банкет отстрани на платното. Разликата в сцепленето на лявата и дясната гума се оказва твърде голяма и младият водач губи управлението. В колата освен него са още четирима младежи, всичките на възраст 20 години. В. К. (20) от София полага усилия да върне автомобила на пътя и да убие скороста, но спира в канавката на отсрещната лента. За щастие след ТИРа е нямало автомобил и младежите са се разминали само с уплаха.

... това не е статия от хорниката на "Нощен труд", а преживелица на път за Елена, където се готвехме да избухнем този уикенд. Датата е 24 март, денят - петък. Героите са добре познатите ни Велин (водач) и Аз, Сашо, Ясен и Ралица (пъници). Ей, наакахме се от шубе и не ни останаха сили за Еленската дискотека, от където си тръгнахме в 3. Преди това обаче се наядохме тежко в една кръчма, та малко от малко живнахме.

На следващия ден обаче се разцепихме. За пръв път в живота ми не мога да изям всички пържени картофи, дори и да имам extratime на закуска. Обаче имаше много пържоли, кебапчета и салати. За отличната организация се погрижи Весето, на чийто РД всъщност бяхме. Тя малко нервничеше следобеда, та не можахме да видим много от града, ама не е фатално. Важното е, че прекарахме супер и в неделя на никой не му се тръгваше.

Като изключим разхода за винетка, няма причина да не повторим в най-кратки срокове...