Call me Master

Голямо учене, голямо чудо. Както казват българите, всяко чудо за 19 години. Горе-долу толкова се разправям със системата на образованието, а и тя се разправя с мен.

На 22 юли обаче свърших още веднъж и вече съм чувствително по-умен. Станах магистър по електронни медии и ето - виж какъв хубав блог си правя :)

Майтапчета около защитата на дипломната работа нямаше освен, че дойдох на 21 юли, а то си е пишело, че съм в протокола за 22-и :) Та трябваше да пера ризи, чорапи... абе трагедия.

Защитавах се пред Теодора Петрова, Бойко Василев (Панорама, Канал 1), Лили Маринкова (Неделя 150, БНР) и още няколко фигури от Факултета по ЖМК. Защитих се за 6, даже накрая ме 'фана яд, че не завърших и с грамота.

Ама айде, да не сме максималисти :) Напомням, че влязох в бакалавъра (ВО) с най-ниския възможен бал ;) Може да се каже, че съм израстнал малко (на корем и на уста) :))

Update

Няколко приятни и полезни събития ми се случиха в последно време и мисля да ги споделя.

Веднага след първата морска кампания трябваше да се дипломирам. Датата е 29 юли 2008, предстедател на комисията е Гого Лозанов, оценката ми е "5". Тук особеността беше, че не защитавах дипломната си работа, а нейната чернова :) Винаги съм имал свойството да се разсейвам в решаващи моменти...
Бях отпечатал и предал три книжни тела, в които всичко си беше ОК... освен, че не бях пуснал spell check-а. Имаше грешки от типа на "Веселин Вълканова" (която за капак беше и в изпитната ми комисията (blush)), а думата "интернет странциа" си беше system error. В смисъл - систематична грешка:) Всичко това естествено се установява вечерта преди защитата, а на бабите и дядовците се казва изрично да не отварят шампанското и да не слагат боба преди лично да им го позволя.

Веднага след това се наградих подобаващо като си купих кола. Продавачът беше един персиец, голяма скица. Колата е ФИАТ Брава, реколта 1998. Беше с пернишка регистрация (тоест РК, като инициалите ми), ама я смених. Иначе е пушка, зверче. 103 коня и едно магаре :) Прякорът й е "белия балет", щото е бяла.
Накрая взе, че се отвори нова дупка за море. Един ден Съни+Несебър и до края на седмицата във Варна. Хванахме последното хубаво време през септември, всичко беше тип-топ. Видях се с приятелчетата от Варна, че 3 години не бях ходил. Сезонът беше свършил официално, но по плажовете се забелязваха тук-таме по няколко сносни девойки. За сметка на това морето беше празно и не трябваше да се чака на опашка, за да се влезе във водата :) И кръчмите празни - сервитьорките за нас работят (вж. За сервитьорките). Че и на кънки се хлъзгах :)

Извънредни новини: Радко е чичо!

- Алоу...
- Айде, чичо, честито!
- А?
- Чичо си бе, брат ти има син.
- Брат ми е родил?! - попитах невярващо, бидейки напълно сигурен, че вече съм чичи..

Оказа се, че не брат ми е родил, а неговата жена Дани. Става дума за моя племенник Мартин, който се е появил на бял свят някъде около пладне днес, 10 април 2008. Радостта ми е неописума, вълнението - и то. Въпреки известното отчуждаване между мен и брат ми в последно време роднинската ни връзка явно е жива и здрава, за което съдя по емоциите си.
Чухме се веднага след като научих, той беше казал само на баща ни, но новината изтече по агенциите... :) "2,300 кг. е. Мъничък, но много красив. Случило се е днес по обяд, някъде към 12:00 ч", беше първият коментар на брат ми.

"Целият се треса - от радост, от трепет", допълни той. Малко по-късно пак ми се обади, за да се извини, че не бил адекватен по телефона, а аз използвах случая да му предам поздрави от майка ми, което забравих да направя първия път. И двамата бяхме много шашнати, но той ми каза да си представя на него какво му е като умножа на квадрат моето вълнение.

Както и да е. Нека Мартин бъде жив и здрав, да радва майка си и татко си, пък чичо му ще го учи един ден от коя страна се рита топката. Обещавам :)))

П.С. Редно е и брат ми да стане чичо, по възможност приживе :))) Ще се погрижа...