доближава модела на съвършената жена.Първо, сервитьорката по традиция е хубава. Може и да не е много хубава, но е симпатична. Ако не е симпатична, със сигурност поне има хубава фигура. И хубава походка. Все пак на ден се извървяват километри с питиета и манджи (и после обратно) и е трудно да се трупат мазнини... В общия случай сервитьорката на външен вид "става", а често думата "става" е меко казана и не въплъщава отношението, което сервитьорката предизвиква със своята персона.
Второ, сервитьорката е и много добра жена. Ето, сядаш с едно приятелче на масата. Тя идва и ти се усмихва най-напред. Може и да е насила, но какво пък - дава ти усмивка. После ти й казваш - донеси ми моля те една салата. Или едни пържени картофки. И две бири. По две за всеки. И тя ти носи. Не се знае дали сервитьорката е нарязала салатата, но какво пък - нали е вкусна. После, ако огладнееш, казваш й какво ти се яде и тя ти носи топлата порция след малко. Ехааа, е къде такава жена?!
Вярно, накрая е редно и ти да й се усмихнеш, и джобовете и те да й се усмихнат. Но то коя жена няма разходи? И какво пък, толкова е добра с теб цяла вечер, редно е да бъде възнаградена.
И накрая, но не на последно място ми се струва, че сервитьорките са уязвими така да се каже. Ако си късметлия точно днес, ще седнеш на някоя от масите на най-красивата мацка, която вчера е скъсала със своя вече бивш тъпак. И нататък употребата на доброто стечение на обстоятелствата си зависи от теб...
В САЩ има една верига ресторанти. Hooters се казва. Аз за съжаление не можах да я посетя по време на престоя ми в щатите, но знам, че в нея се наемат само много яки сервитьорки, а от компанията, както те самите признават, целят да впечатлят само мъжкото човечество. Успяват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар