До Гърция и назад

Случи ми се да отида до Гърция. Денят е петък, а целта е Серес (Σέρρες). Към Кулата нямаше трафик, Е-79 беше чист, само слънцето малко ми блестеше в очите. На границата не се поинтересуваха от нас. Дори и подозрителните ми майка и баба не бяха задържани от властите, което е свидетелство за пълното им безхаберие:) В Серес - всичко спокойно. Градчето (55 000) и без нас си е добре - чисто, стегнато, гостоприемно. 25 градуса беше осигурило кметството за тамошните хората. Лошото беше, че не се бяхме подготвили предварително и не знаехме кои са забележителностите. А имало два хубави парка и някакви антични български монументи. От Серес са тръгнали Ефстатиос (Статис) Тавларидис и Ангелос Харистеас. И Пансерайкос е там, ама стадиона не видях. Гъркините не са забележителни, но има изключения. Прилични аптекарки видях и още няколко хубавици по улиците. А улиците - тесни, но не запушени.
На връщане се отбихме до Мелник. Хапнахме по кебапче и пийнахме по питие. Забавното там бяха автобусите с ученици от някъде си. Много диалект има в България, да, но нищо. Важното е Пайнер културата да не умира :) Хубаво завърши и денят в София. Поканен беше и Сашо, но само Велин дойде да пием узо и да ядем фъстъци и риба.

И те тАва е :) Видях и Гърция и ще искам пак.

Морска кампания 2008 - Несебър

На морето най-хубавото нещо е, че 90 % от присъстващите са усмихнати и щастливи. Останалите 10 %, които имат угрижени физиономии, са деца под 4 години. Те просто все още не са се запознали подробно с морето и се плашат. Ама и те са много готини :)
Като цяло основната картинка представлява следното - един голям контингент от бебешори се хвърля където и както може, пищи и се смее, грее... Армията им е оборудвана с кофички, лопатки, гребълца, топки, а чехлите се използват като тежко въоръжение. С тях впрочем става най-смешното замеряне на случайните минувачи :)
Вторият контингент на плажа не носи горнище на банския си за удоволствие на трети контингент, който избира между бирата под чадърчето или изявата на волейболната мрежа. Във втория контингент отново имаме 10 % отклонение. Толкова е бройката на момичета с горнище на банския си, но за разнообразие, нали... :)Иначе крайбрежието е презастроено с пясъчни замъци. Освен сгради и най-обикновени изкопи, забеляза се и пясъчна скулптура на жена. Модерно изкуство. Възхвала на формите и въобще :)Аквапаркът в Слънчев бряг е адска машина. Най-смешно е когато аз съм отпред на двойния дюшек в тръбата, щото винаги се преобръщаме вътре с Любо и се приводняваме в басейна в причудливи пози и без превозното ни средство.

Старият Несебър също е голямо зрелище. Много готино. Е, и скъпо де. Но търпимо и си заслужава.Има смисъл от морето:)

Девински тиймбилдинг

Дойде време да драсна няколко реда и за третия тиймбилдинг в НетИнфо, а именно Девин трип, известен още като "Shit happens" и "Пичка си девина":)

Оказа се, че пътят София - Девин е 11 часа или все едно до САЩ. Счупи се автобусът, та стояхме на един завой, ядохме и говорихме. И федербал играхме. Затова стана дълго пътуването. Времето също беше колебливо - ту слънце, ту дъжд.

В Девин бяхме в хубаво хотелче. Разбира се, че предпочитам лукса пред разни диви приключения. Това беше и идеята на тиймбилдинга - фирмата да спи на палатки. Е да, ама първата вечер валя порой. През втората вечер пък 14 човека, измежду които и аз, се върнахме в хотела и не спахме на палатки. А палатковия лагер беше до езеро и можеше да има комари, а отделно охлюви, буби, гадинки и други всевъзможни плужеци.

Общата оценка е, че добре си изкарахме с колегите.

А! Посетих и местната дискотека. Бяхме група от 8-9 човека, но както обикновено най-се набихме на очи. Интересното беше, че диското май е правено по програмата ФАР и с пари на министерството на културата, защото DJ-ят устойчиво лишаваше местното население и гостите на града от хитове, в това число и чалга. За пример давам факта, че се извъртя целия диск на Дийп Зоун Проджект, който, нали, съгласете се, не е баш за купони:).

Басейна го опитах. Добър е. Слънцето на Девин също е хубаво. Мачле поритахме мъжете във фирмата. 1:1.

О! И до Ягодинската пещера ходихме. Въобще цялата зона е много красива, природата е девствена, а въздухът - кристален.

Як тиймбилдинг.

8-ми декември 2007

Дали поставих началото на един реновиран Радко предстои да разбера.

Става дума за 8-ми декември и околните дати:) Ходих на Велинград. Там без Велин не може... имаше още сестра му и други деветима на по 25-6 години + една седемнайска, ма ангаже.

Хотелче семейно, джакузита-макузита, удобство, топло. Абе екстра. Евтино ядене имаше и пиене не много скъпо. Още на 7-ми, когато пристигнахме, се нашарихме, но от качествените напитки не последваха здравословни проблеми. Дискотека направихме, не беше никак лошо.

Бяхме се разбрали да е по-готина дискотеката на следващия ден, 8-ми. Дали стана, не мога да гарантирам. Преди това пак гръмнахме от ядене и пиене и тая цел поне беше изпълнена.

Посетихме и Батак и съответното езеро, където напълнихме очи с гледка, дробове с чист въздух и души със смирение и радост от живота.

Страшно ме мързи

Мързи ме да описвам всичко детайлно и затова решавам да сложа само подбрани снимки:)

Накратко - имаше много игри и забавления. Запознах се с много симпатични хора, в това число и момичета ;)

На партито се представих традиционно силно - имаше много Сливова текила Сънрайз, в смисъл че имаше още джанковица дори и в шест сутринта, когато само най-добрите бяха оцелели. Измежду оцелелите имаше четирима от седем представители на спорта, което си е кворум, нали? :) Това бяхме аз, Диков, Раданов и Надето. Поклон! Имаше и от другите отдели - разни финанси, разни маркетинги, ама "няма какво да говорим, ние сме номер 1"! :)

Гледайте каква готина патка... даже й тече вода от човката :)

Напред към пълната фотогалерия!:) - http://netinfo.bg/photo/2007.10.05sandanski/

Sandanski trip - дъ тиймбилдинг

Както вече медиите гръмнаха - почнах нова работа. В НетИнфо АД, и по-точно в sportni.bg. По-важното е обаче, че от фирмата вече ни заведоха на teambuilding в Сандански. Случката е на 10 и 11 май.

Хотелчето - звезди доста. Лукс - да ти прилошее.

Имаше много яка програма - забавление, с което сплотихме колектива, а на мен ми беше от полза и за да се запозная по-подробно с колегите.

Посетихме бившата резиденцияв на бай Тошо "Свети Врач", където всъщност бяха големите игри и смешки.

А иначе по-късно имаше и някаква форма на дискотека. Далечна форма имам предвид. Но хапването, а и пийването бяха на много високо ниво.

И накрая кулминцията беше едно афтърпарти в "стаята на Диков"... но всичко това детайлно в отделните постове :)

Гъзари в Дупница

Няколко години по-късно направих второ провинциално футболно гостуване. И пак бях в Станкето, но този път не с наш'те, а с Любака. И не пътувах с кола, а с автобуса на т. нар. ултраси. Снимката в дясно я прилагам за да отбележа първата точка на нашата екскурзия и да насоча вниманието на аудиторията към...Антонио-подобното момиче на заден план!:) Я какви мацки имало в "Железните бригади"...

Тук вече сме на митичния стадион "Бончук" в Дупница. Навикахме се яко с Любо и имаше защо. Мачът беше доста затегнат - поведохме, изравниха ни, но накрая бихме. Мотивацията беше двойна защото получавахме информация от Пловдив, че ЦСКА прави равен с тамошното Локо. Подкрепата беше много яка, а нашите момчета ни се отблагодариха с прилична игра и важна победа.

Напрвихме добра разходка, затрихме още една събота, навръщане гаврътнахме и задължителната за случая бира и се прибрахме поживо-поздраво.

В самата Дупница снимки не можах да направя, понеже на входа на града ни чакаха полицаи, които ескортираха рейса. Стовариха ни на стадиона и от там ни и взеха. То май нямаше и много каво да се снима. Погледът ми се спираше или върху опустели полета или върху порутени индустриални сгради. Най-красивата гледка беше точно срещу нашия сектор - тайнствената, мъглява и все още снежна Рила.

Ще прелее ли Дунав?

- Да прави каквото ще, аз съм на четвъртия етаж:)
Вчера бях малко в Лом, поиграх футбол (ФК Мария Луиза (Лом) - ФК Люлин (София) 3:2), огледах пак северозапдана България. Регионът има богат емоционален заряд за мен. Имам добри спомени и от Видин, и от Козлодуй и от Берковица. Само дето времето беше кофти, духаше, валеше, въобще...

Момчетата са се били разбрали да ходим с анцузите, обаче на мен никой не ми беше казал (от което извлякох известни облаги - например доброто отношение на ломската сервитьорка). Хапнахме по една китайска манджа за отскок. Успоредно с това жулнахме и по една биричка на име "ALMUS", която си се оказа много прилична впрочем.

А Дунава си преливаше най-спокойно, та и с това се позабавлявахме. Малко по-хубаво да беше времето щеше голямо мокрене да падне...

Тази водна парзалка вляво (кликни) много изкушаваше. И водните люлки и те:)

С Любо се наснимахме, наритахме и някъде към дванайсет без десет PM се прибрахме доволни и щастливи.

Trip to Elena

Часът е 8 - 8:10 PM, настилката е суха, пътната обстановка е съобразена с нощните условия. Голяма дупка при десен завой принуждава водач на ТИР да навлезе в насрещното движение, от където със скорост 100 км/ч. се задава Peugeot 307. Младият водач на Пежото избягва челния сблъсък, но навлиза в пясъчния банкет отстрани на платното. Разликата в сцепленето на лявата и дясната гума се оказва твърде голяма и младият водач губи управлението. В колата освен него са още четирима младежи, всичките на възраст 20 години. В. К. (20) от София полага усилия да върне автомобила на пътя и да убие скороста, но спира в канавката на отсрещната лента. За щастие след ТИРа е нямало автомобил и младежите са се разминали само с уплаха.

... това не е статия от хорниката на "Нощен труд", а преживелица на път за Елена, където се готвехме да избухнем този уикенд. Датата е 24 март, денят - петък. Героите са добре познатите ни Велин (водач) и Аз, Сашо, Ясен и Ралица (пъници). Ей, наакахме се от шубе и не ни останаха сили за Еленската дискотека, от където си тръгнахме в 3. Преди това обаче се наядохме тежко в една кръчма, та малко от малко живнахме.

На следващия ден обаче се разцепихме. За пръв път в живота ми не мога да изям всички пържени картофи, дори и да имам extratime на закуска. Обаче имаше много пържоли, кебапчета и салати. За отличната организация се погрижи Весето, на чийто РД всъщност бяхме. Тя малко нервничеше следобеда, та не можахме да видим много от града, ама не е фатално. Важното е, че прекарахме супер и в неделя на никой не му се тръгваше.

Като изключим разхода за винетка, няма причина да не повторим в най-кратки срокове...