Филмът "Бадминтон"

Сториборд:

Злобюл (в ролята Любомир Тодоров от racketi.com) пише специално нов правилник за турнир по бадминтон, така че Наси (в ролята Атанаска Спасова) да не играе. Гаднярът е бивш състезател и неизменно печели последните 9 турнира, които сам организира. Иска неговата свита да обере всички медали, а той пак да се изгаври с противниците.

Да, обаче се появява Капитан Планета (в ролята Радко Кръстанов), който е колега и приятел на Наси. Той тренира няколко пъти и е твърдо решен да детронира Злобюл.

Идва големият ден. Събота, 15 ноември 2008, зала "София". Никакви проблеми за Злобюл и Капитан Планета в предварителните мачове.

Започва минитурнир Про-Ам. Игра по двойки с един професионалист и един аматьор. Там Наси е допусната в отбор с Капитан Планета, който всъщност е единственият истински Am. Злобюл е в отбор с Линда (в ролята Линда Зечири, втора ракета в националния отбор). Побеждават лошите. Това само разярява Капитан Планета и Наси.

При поздрава след мача Капитан Планета задържа ръката на Злобюл и го предупреждава през зъби: "Пак ще се срещнем". Лошият се хили самоуверено. На полуфиналите на Men's sigle Злобюл, дава наставления на противника на Капитан Планета. Нашият обаче се мобилизира и ступва опонента набързо, докато Злобюл изпитва трудности в своя мач.

Големият финал. Капитан Планета срещу Злобюл. Точка за точка. Психологически трикове. Лошият разчита на опит и техника, добрият - на сърце. Публиката е на страната на добрия - иска да види най-после нов шампион.

Провокации, спорове със съдиите от страна на Злобюл. Това дава резултат и той повежда с 25:20. Напрежението расте, добрият е пред загуба. В този момент Капитан Планета се мобилизира и смачква Злобюл с 31:28. Всички ликуват - добрите явно, а свитата на Злобюл - тайно. Злобюл (Любомир Тодоров) е детрониран, а новият шампион се казва Капитан Планета (Радко Кръстанов). Следват прегръдки и целувки. Истински хепиенд. keywords: Любомир Тодоров, HiComm, Бадминтон, racketi.com, шампион, Радко Кръстанов, сториборд, storyboard, филм.

Борис Спаски - Радко Кръстанов (Световен шампион срещу световен любител)

Шах, но не и мат! :) Взех дамата на Борис Спаски, разполагах достойно фигурите си, но все пак съзрях безнадеждността на позицията в 25-ия ход и се предадох. Така се разви партията ми с десетия световен шампион по шахмат.
Освен като голям шахматист, Борис Василиевич се прояви и като голям човек, след като се съгласи да върнем ход. Така стана, че преместих фигура, която планирах да движа по-късно... Просто забравих, че имам да ликвидирам офицера му, преди да му поискам дамата :) В последствие се оказа, че като цяло идеята ми е била твърде елементарна за Спаски и логично след няколко хода се изправих, за да му стисна ръката и да го поздравя с първата му победа над мен.
И така, още едно приятно събитие отмина. За внуците няма да остане кой знае какъв разказ, но за мен честта да поиграя шах със световения шампион Борис Спаски ще остане един хубав спомен.

На война като на война

Генерал-майор капитан I-ви ранг далечно плаване Радко Кръстанов долага... хаха. Нищо няма да долагам. Играхме в събота и неделя пейнтбол с редакцията. Не вътрешно, а срещу случайни врази от турнира на Еврофутбол по пейнтбол.

В журналистичексия турнир със sportni.bg станахме втори и даже взехме медал. В основната схема от 128 отбора моят взвод се класира на 9-16-то място, след като отпадна на осминафинал. Направихме един идеален състав заедно с колегите от Тема Спорт, но за съжаление отпаднахме.
И така - общо в седем мача взех участие. Няколко пъти ме утрепаха лошо, даже веднъж взех и headshot:) И аз обаче боядисах доста хора. Играта е много интересна, криеш се, клечиш, стреляш... един път ми свършиха патроните, а бях напреднал и бях превзел доста бази. виждах двама противници идеално, а ситуацията беше такава, че те нямаше къде да се скрият. Ама нямаше с какво да ги утрепя:)

На осминафинала тръгнахме добре. Вражеската армия беше добре организирана и с нея се дебнехме кой ще сгреши. Втурнах се да превзема една база, спринт, откос и... оранжево петно на панталона. Простреляха ме в бедрото... и ме извадиха. В последствие загубихме. Но нищо, наиграхме се, настреляхме се, въобще - доволен останах от уикенда. Който още не се е решил да опита пейнтбол, крайно време е да го направи:)

Второто състезание - пак добре

След всяко първо нещо идва второто нещо. Така дойде и второто журналистическо Гран При "Dunlop". Не разбрах много добре по какъв повод беше, май участвахме в кампанията "Като стигнеш, обади се".

Та влязохме в това второ картинг състезание със съмочувствието едва ли не на фаворити:) Под "ние" да се разбира мен - Такума Радко, Сашо Алонсо и Митко Фисикела (Sportni.bg F1 Team) и Флавио Раданов, Бруно Маса и Деница Кубица (русо слабичко, но бая бързо моме) в отбора NetInfo Racing. Бруно - фотогографа по едно време си тръгна, та в кокпита на неговото картче седна тест пилота на тима Радко Бадоер:)

Резултатите: аз се класирах 35-ти и само за 100 хилядни се простих с финалите. Мъкаа! Трябваше да съм 32... хубавото е, че съм на тази позиция от общо 90 участника. Така че съм в средата на първата половина на таблицата. Пък и се изкачих спрямо предното състезание...

Ползите: хубавите снимки и голямото количество коктейлчета Malibou:) Раздаваха ги на корем;)

Радко Кръстанов във Формула 1,5

ING докараха тук един болид на Рено и ни викнаха нас, журналистите, да отразяваме. Организираха ни и състезание с картове, на което, много ясно, и аз се пуснах. Като дебютант се справих повече от прилично - наредих се в средата на таблицата, която се състоеше от 46 човека. Тоест - финиширах 23-и:)

Моят колега Митко Андреев пък явно участваше в кампанията "Не на войната по пътищата" и навъртя обиколките си в спокойно темпо, а поведението му на пистата беше белязано от дисциплина и толерантност:)

Много готино събитие се получи - яденье и пиенье на корем. "ING Grand Prix"-то беше черешката на тортата, а дебютът ми в карт сериите - началото на една епична и триумфална високоскоростна кариера:)