Защо връзките се развързват (и как това да спре)

Защо връзките на обувките се развързват е проблем, който напоследък често тормози съзнанието ми. След изследване на проблема Ян от САЩ достигнал до заключението, че връзките се развързват защото са били завързани с дисбалансиран бабешки възел (терминът също е отвъдокеански).

Според теорията, при балансираният бабешки възел краят на лявата връзка трябва да сочи (завършва) на дясно , а дясната - на ляво (фиг. 1). Ако двете връзки сочат (завършват) в собствените си посоки, налице е дисбалансиран бабешки възел (фиг 2.).

фиг. 1 (ляво); фиг. 2 (дясно)

За да не се развързват връзките (е, точно това искам да стане), науката е измислила в полза на обществото няколко артикула, които не знам дали ги има в България.

Първият е прозрачно покритие, което може да се използва за детски обувки, обувки на възрастни хора и спортисти. Понеже е много качествено, е скъпо - варира от 130$ до 145$.

Вторият артикул е с търговско название Янкс Шуър Лейс Систем (Yankz Sure Lace System) и представлява система от връзки и закопчалки, непозволяващи развързването. Може да се използва само за маратонки и са по-скоро за деца. Струват 7-8$.

Третият е Екстенекс Ултимейт Шулейсис (Xtenex Ultimate Shoelaces). Това са еластични връзки с "разпадащ" се възел. Мушкаш ги в дупчиците на обувката, нагласяш и връзваш възела. От там нататаък само пъхаш крака и се събуваш, застъпвайки едната обувка с другата, тоест без да се навеждаш:)

Могат да се използват и щипки. Има в различни форми и цветове. За момченца подходящи са пеперудки, за момиченца - футболни топки. Или обратното:)

Петият вариант са връзки с тик-так копче. Този вариант е възможно най-тъп, защото всяка обувка и свои крак имат различни "нужди" за дължината на връзката.

И така. Ако нямате път към САЩ за някой от тези артикули, връзвайте връзките си или с неразвръзващ се възел, или с балансиран бабешки възел:) И нека връзките ви са винаги завързани, амин! :)

Чавдар - аматьорският гранд

Една банда мошеници е основала едно футболно отборче, което се състезава за Купата на Аматьорската минифутболна лига (АМФЛ). Името е непретенциозно - Чавдар, но във футболно отношение претенциите са големи. Статистиката от последните мачове показва, че все още не сме фаворит за трофея, но поне сме претендент.


И така, кой кой е в Чавдар:

Деян Николов - Дидо: Той е нашият неформален лидер (като Бойко Борисов). Организатор на отбора и официална муцуна. Играе забоден в нападение, пуца откъдето му скимне и логично е и голмайстор на тима. На снимката е третият откъдето и да го погледнеш измежду правите. Злите езици говорят, че е единствения, който не е играл организиран футбол :)

Стилиян Стоянов - Малкия е голям вратар. Както му викаме с Любо - Малкия Стекеленбург. Важна съставка на отбора, без вратар не може. Ако не бъркам, е играл в Средец. Портокалът на снимката.

Георги Николов - Жори: Стълб в отбраната и брат на Дидо. Безкомпромисен в единоборствата, плаши врага с намръщена физиoномия, но е голям пичага. На пределна футболна възраст от 25 години. По спомен - юноша на ЦСКА. Гушнал се е с вратаря.

Цветан Георгиев - Цецо: Нашият левак. Рита с ляв крак. Най-левият прав на снимката. Напада по лявото крило и понякога прави левашки пропуски. С богата футболна кариера в Локо 101 и Люлин. Или той, или Райко има най-много фенове.

Райко Календеров - Райко: Дясното крило. Визия №1 в Чавдар, заради него идва публиката. С не по-малко футболни качества. Със сигурност е юноша на някой от столичните отбори, но не знам на кой. Третият клекнал от ляво надясно.

Никола Коцев - Туза: Ас, който не можеш да скриеш в ръкава:) Железен защитник, железен боен другар. Встрани от прожекторите, но със съществени заслуги за отборните успехи. Първият ляв клекнал.

Георги Георгиев: маестро на шпагатите. Брат на Цецо, юноша на ЦСКА. Младата ни надежда. Ама май няма надежда...

Слав Славов, Кирил Барански, Трайко Атанасов: За тях знам твърде малко. От групировката на Дидо, също много добри играчи.

Любомир Спасов: С богат футболен опит и несломим дух, Любо води топката, играта и отбора към победи. Юноша на Люлин, фен на Локо София. Вторият прав от ляво надясно. Играе на свободен пост, тоест - прави си каквото си иска на терена. Като люлински бразилец, не му дреме за тактическата дисциплина.

Радко Кръстанов: Клеча пред вратаря. Джиткал съм в Люлин дълги години. Включих се в средата на кампанията, за третия мач.

Положението в отбора е следното: Играем мач за мач, пък каквото стане. От групата трябва да излезем, после ще чакаме жребия. Отборът е започнал с две нещастни загуби, в които не съм играл, но сега бием в два мача с по 19:4 и 10:0 Във всеки двубой скачаме за победа. Благодарим и на верните привърженици, които са с нас и без които не можем. Атмосферата в съблекалнята е добра, заплати получаваме навреме :)

Блогърите пишат глупости

Разбира се, че блогърите пишат предимно глупости. Монито Паси е прав - за всички е ясно, че 99.9% от авторите обслужват личната си графоманска страст. То това да беше, ами и отгоре на това блогърите държат мнението им да бъде чуто и едва ли не да има обществена тежест.

И аз в общия хор тогава ще взема да се изкажа по (вече не толкова) актуалната обществено-спортно-правна тема - Делото "Максим".

Първо, не мен ми писна от тази тема. Не желая нечия лична трагедия да бъде и мое преживяване.
Второ, Стависки е пил, карал и убил. Има още десетки като него - едни лежат дълго в зандана, други - нищо не лежат. На мен ми звучи справедливо Максо да излежи между 3 и 6 месеца, а останалото - в условна присъда и глоба. Така хем обществото ще си "отмъсти" подобаващо (и може би ще остане доволно), хем Стависки няма да се превърне в изкупителна жертва за всички катастрофи у нас.
И трето, колкото (ако) лежи Максим, толкова да полежи и Краси Горсов. Да излъжеш целия народ е не по-малко престъпление.