Започна се с кратък престой във Варна, където се посрещна 30-ия рожден ден на Александър Манов.
Посети се култовият плаж Рапонги (ще му посветя специален анализ по-натам). На Рапонги се игра волейбол, реализираха се около 40 точки: 4 от блок, няколко от сервис и всичко останало от спайк :) С генерал Велин Кираджиев се отиграха две велики топки - една остра къса от лошо посрещане и една атака без блок след разпределяне с една ръка :)
За кратко се видяхме с Божидар Къртунов и Ягодина Манова, през цялото време с нас беше Илияна Кираджиева :) Компанията бе добра.
След това се премина в Несебър, за да се отпразнува рождения ден на Любо Спасов. Отцепихме района, след това и дискотека Виго :)
През цялата почивка времето беше горещо и влажно, а водата достигна температурни рекорди. Лигавихме се с лодката и пихме питиета най-вече в Бедруум. Албум с ключови кадри има тук.
Оценката е Отличен (6-). Минусът е, за да има накъде... :)
С Любака пък в началото на септември прескочихме до Гърция. То Гърцаки, както се казва на местния език. От тогава - говоряму перфектон гърцаки.
Тръгнахме в четвъртък към 2:00 часа през нощта, за да не губим ден. И не загубихме ден, върпеки че времето бе колебливо. Плажът перфектен, водата топла, хората - не като да ги няма. И все пак минусите на Приморско са, че това е семеен курорт - всички бяха дошли с родителите си. Гледаш някакво хубаво момиче - до него някакъв въз-едър чичко. Но не гаджето й, а баща й:)
Третата вечер бе по-силна в това отношение - песни, танци, мацки, ласки... да бе, да :) Най-вече песни и танци. Танцувахме като се понапихме с едни едри чехкини, най-много се изложихме аз и Калоян, като аз се изложих по-малко. За да охладим страстите взехме решение да направим нощно къпане, но се отказахме да го правим в морето, щото можеше да се напием и с морска вода. За сметка на това цопнахме в хотелския басейн към 2:00 часа през нощта, а аз си взех шапката, за да не слънчасам.
Това море ще бъде белязано от неочакваните срещи с познати. Най-напред беше Мартин, с който сме играли в училищния волейболен отбор на 33 ЕГ. Тогава аз бях 12-ти клас, а той - 8-ми. С него играхме много на плажната мрежа, направихме къса, женско и изобщо всички комбинации, които сме правили и в шампионския тим от 2004 г. В събота сутринта пък пред едни катми срещнах колегата от НетИнфо Кристиян Лазаров - Крисо. И в неделя следобяд, когато си тръгвахме с Любето се оказа, че в нашия хотел идва Сашо от Мрежите (там в квартала).
Като цяло основната картинка представлява следното - един голям контингент от бебешори се хвърля където и както може, пищи и се смее, грее... Армията им е оборудвана с кофички, лопатки, гребълца, топки, а чехлите се използват като тежко въоръжение. С тях впрочем става най-смешното замеряне на случайните минувачи :)
Вторият контингент на плажа не носи горнище на банския си за удоволствие на трети контингент, който избира между бирата под чадърчето или изявата на волейболната мрежа. Във втория контингент отново имаме 10 % отклонение. Толкова е бройката на момичета с горнище на банския си, но за разнообразие, нали... :)
Иначе крайбрежието е презастроено с пясъчни замъци. Освен сгради и най-обикновени изкопи, забеляза се и пясъчна скулптура на жена. Модерно изкуство. Възхвала на формите и въобще :)
Аквапаркът в Слънчев бряг е адска машина. Най-смешно е когато аз съм отпред на двойния дюшек в тръбата, щото винаги се преобръщаме вътре с Любо и се приводняваме в басейна в причудливи пози и без превозното ни средство.
Старият Несебър също е голямо зрелище. Много готино. Е, и скъпо де. Но търпимо и си заслужава.
Има смисъл от морето:)
