петък, март 26, 2010

НЕ! На приватизацията на НДК

Полека-лека в дневния ред на медиите влезе темата за приватизацията на НДК. Публично не е известно да има инвеститор, който да е готов да извади спряганите милиард и половина лева. Запознатите обаче са наясно, че апетит към Двореца имат Иво Прокопиев и кръгът Капитал.

Именно заради това в управлявания от фамилия Прокопиеви вестник "Капитал" се появиха серия от материали, унижаващи НДК и изобразяащи го като отживелица и чудовище.

Точно така е озаглавена публикацията в новия брой - "Красиво чудовище". В нея НДК е описан като безполезно сдание, заради което едва ли не има финансова криза в България.

Разбира се, писанията в "Капитал" са абсолютно манипулативни и необективни. В публикацията например не се споменава, че НДК получи през 2005 година награда за конгресен център номер 1 в света! Не се казва колко и какви културни мероприятия се провеждат, а се говори за личността на директора Христо Друмев.

Интересна работа. Дали французите квалифицират Айфеловата кула като чудовище, въпреки че тая метална глупост им служи само за телевизионен предавател и туристически атракцион? Айфеловата кула обаче е символ на Париж, точно както и НДК е символ на София, български символ.

Приватизацията на всичко и на всяка цена е в интерес единствено на едрия капитал. Няма приватизирано предприятие, което да е работило за обществото повече, отколкото когато е било държавна собственост. Може нещо да съм пропуснал, но наистина не се сещам.

Затова приватизацията на НДК за мен е равнозначна на лудост и анти-българска (анти-обществена) политика. Айфеловата кула също не е частна...

петък, март 19, 2010

Нов блогърски проект

Бареков си реализира нов медиен проект, Първанов готви нов политечески проект, аз пък си осъществих новия блогърски проект.

Както съм споменал и в дебютната статия, става дума за 2099-ия мой блог :) Занимава ми се, правя си блог - свободия :)

Домейнът е пак в блогър - duzpa.blogspot.com. Визията е много по-красива от тази на Радко'с блога, съдържанието се пълни полечка. Сайтът действа под наслов "Футболното съдийство отвътре".

Очаквания (големи) няма :)


сряда, март 17, 2010

Повишено търсене на Баница

Прави ми впечатление, че покрай новия клутов клип на Андреа (Андрея) Баница, търсенето в интернет е скочило.

Търсенето трябва да се задоволи с предлагане, затова - ето ви Андреа Баница и нейният нов хит Самба ("Samba").

Само да уточним, че името й не се произнася така на румънски, но на бълграрски така трябва да се произнася ПЪК :)

Архив:
Поздрав с Андреа Баница :)



четвъртък, март 11, 2010

Оскарите при българската Евровизия

Победата на "Повелителят на бурите" над "Аватар" трябва да се разглежда като победа на здравата американска военщина над мирните инициативи на американския народ. Това изречение прочетох в скайп статуса на един пич, който по принцип слага все шантави статуси. Гугълнах и видях същото изречение само в един източник - в сайт за вицове.

Както и да е. Бях си наумил да изпляскам едно мнение за тазгодишните Оскари и да си призная се поотказах. Защото както казва Стоичков, АМ ВЕРИ МЕД!

Обърнете само внимание на следното: филмът у нас е известен с две имена. Не знаете кой е "Повелителят на бурите"? Това е "Войната е опиат" :)

Въртя го, суча го, обяснявам си тазгодишните Оскари със зора да ги дадем на жена:) О райт, отдавна знаем, че няма невъзможни неща, но за мен това вече си е чист сексизъм и дискриминация.

Голямата победа - бившата съпруга натри носа на бившия съпруг. Аплауз. А "Аватар" остана непризнат...

Оскарите при българската Евровизия! :))

Още по темата:
Филмът Аватар - моят скромен анализ

вторник, март 09, 2010

Алтернативно мнение за случая ''Първанов - Дянков''


Искам и аз кажа, че да ми остане за спомен. Много хора вече го направиха, но малко бяха алтернативните мнения. А популярните мнения са две:

- Симеон Дянков отиде в президентството в протегната ръка, а Георги Първанов го удари в гръб с тъп предмет.
- Георги Първанов изобличи некадърника Дянков.

Моето мнение е първото. Гласувал съм за Първанов, защото до скоро той ми се струваше най-сносният политик. Най-дипломатичният, най-разумният, най-опитният. Като държавен глава аз очаквах от него да се държи като семеен глава. Очкавах да се държи мъжки.

Дрязгата между Първанов и Дянков не е моя работа. Да се бъркам, значи до известна степен да сплетнича. Но проблемът е там, че Първанов официализира модел на поведение, който (досега) бе осъждан не по Конституцията, а по неписаните морални закони.

С липса на морал се сблъсквам аз, сблъскваш се и ти. Липсата на морал има проявления в службата, в обществото, дори и в семейството. Мръсни са ни градовете, мръсни са ни и отношенията.

Но когато държавният глава пред цяла България забие нож в гърба на човек, който иска да си върши работата (виж стенограмата), трагедията става национална. Защото утре твоят колега ще направи същото и даже може да остане горд със себе си. Във времена, когато трябва да си подаваме ръце, ние се дебнем от засада.

За какво? За каква ценност? За нов политически проект, за парици, за службица, за мъст?

Дянков може да е лош финансист, може да е луд, може да е нисък, но пък е честен. Първанов може да е отличен политик, може да е съзнателен и привлекателен, но пък е подъл. Вече казах на кого симпатизирам в случая. Но как ще се справим с подлостта - не знам. Твърде съм млад и наивен, за да съм достигнал до този отговор. Не говоря за политическата подлост, тя е далечна, не ни касае (толкова). Говоря за подлостта сред електората.