Искам и аз кажа, че да ми остане за спомен. Много хора вече го направиха, но малко бяха алтернативните мнения. А популярните мнения са две:
- Симеон Дянков отиде в президентството в протегната ръка, а Георги Първанов го удари в гръб с тъп предмет.
- Георги Първанов изобличи некадърника Дянков.
Моето мнение е първото. Гласувал съм за Първанов, защото до скоро той ми се струваше най-сносният политик. Най-дипломатичният, най-разумният, най-опитният. Като държавен глава аз очаквах от него да се държи като семеен глава. Очкавах да се държи мъжки.
Дрязгата между Първанов и Дянков не е моя работа. Да се бъркам, значи до известна степен да сплетнича. Но проблемът е там, че Първанов официализира модел на поведение, който (досега) бе осъждан не по Конституцията, а по неписаните морални закони.
С липса на морал се сблъсквам аз, сблъскваш се и ти. Липсата на морал има проявления в службата, в обществото, дори и в семейството. Мръсни са ни градовете, мръсни са ни и отношенията.
Но когато държавният глава пред цяла България забие нож в гърба на човек, който иска да си върши работата (виж стенограмата), трагедията става национална. Защото утре твоят колега ще направи същото и даже може да остане горд със себе си. Във времена, когато трябва да си подаваме ръце, ние се дебнем от засада.
За какво? За каква ценност? За нов политически проект, за парици, за службица, за мъст?
Дянков може да е лош финансист, може да е луд, може да е нисък, но пък е честен. Първанов може да е отличен политик, може да е съзнателен и привлекателен, но пък е подъл. Вече казах на кого симпатизирам в случая. Но как ще се справим с подлостта - не знам. Твърде съм млад и наивен, за да съм достигнал до този отговор. Не говоря за политическата подлост, тя е далечна, не ни касае (толкова). Говоря за подлостта сред електората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар