вторник, април 27, 2010

Наплясканите момчета на Николай Пашкуров

Решено беше да се участва с фирмен отбор в "Каменица фенкупа". "Момчетата на Николай Пашкуров" бяха кръстени на скромния ни капитан Николай Пашкуров, който бе идеологът и злия гении, който подложи невинни ИТ специалисти и спортни журналисти на тежко изпитание.

Седмица преди мача от чешмата в офиса течаха схеми, тактики, постройки, коефициенти, прогнози, анализи и коментари. Съставът бе селекциониран месец по-рано, но в деня на мача (наричан за краткост денят на страшния съд) едвам се събрахме точната бройка. Да не говорим, че най-важният играч - капитанът, закъсня :)

Мачът започна и ние възприехме популярната тактика от футболното средновекове - кръгова защита. За "Опълченците" на Ники, пардон "Момчетата на Ники" всяка ръка бе пушка, а всеки крак - бомба. Вратарят ни Светльо Гатев бе подложен на непрестанен артилерийски обстрел, но като истинска флаш-анимация той успя да опази вратата си суха до полувремето.

На почивката бяхме уморени, но и хитри. Решихме да убием противника с гол. Вместо това получихме пет безответни попадения и логично загубихме. Поражението

свали клубния ни коефициент и се оказахме непоставени на опашката за бира, тоест - наложи се да почакаме. Все пак успяхме да пием по едно пиво и да глътнем

по две кебапчета за възстановяване, с което тазгодишната ни одисея в "Каменица фенкупа" приключи.

Важно е да се отбележи, че "Момчетата на Николай Пашкуров" получи страхотна подкрепа от компактна, но вярна агитка. Футболистите разочароваха, но феновете очароваха, така че сме квит :))

След мача:

Човекът-оркестър Николай Пашкуров-Гонзо: Ту партс. Фърст парт - вери гууд. Секънд парт - айм но лайк. Но гуд уорк, но сакрифиси, но билиф.

Вратарят Светослав Гатев:
Трудно се говори след такива мачове, но важното е да вдигнем глава и да вдигнем наздравица. Ръцете ми парят, но ще се оправя.

Десният халф Йордан Иванов:
Можем да говорим за срив в системата. Отборният сървър не издържа, освен това в някои програмни редове имаше синтактични грешки. Точно синтактичните грешки в нашата половина ни изядоха главата, софтуера и хардуера.

Офанзивният халф Асен Проданов: И аз съм на мнение, че имаше грешки в нашата игра, но според мен те бяха в ейчтиемела (html). Нямашe align-center и така оставяхме много пространства в средата. Имахме няколко положения, в които не ни достигнаха няколко пиксела широчина на вратата, за да вкараме гол.

Централният защитник Христо Динев: Не може да се играе на такива терени. Игрището беше като разорана нива. И съдийството беше под всякаква критика! Съпортът на съпортърите (подкрепата от публиката) обаче ни дава сили да продължим.

Ненамерилият място на терена Радко Кръстанов: След такъв мач... ъ-ъ-ъ. Изневериха основни хора. На тренировки става едно, после... Но ние нямаме тренировки и затова, нали... Трябва да благодаря на Светльо вратарчето, на тия младите и този от Ихтиман.

Лявото крило Теди: За мен това беше първи мач. Не познавах съотборниците си, не успях да се ориентирам и къде са очертанията на игрището. Все пак мисля, че се постарах и се надявам отново да имаме повод за бира с новите ми познати...

...при което "Момчетата на Николай Пашкуров" кимнаха утвърдително и единодушно и се разотидоха. За ужас на фенките, които очакваха техните фланелки :)


Прави отляво надясно: Светослав Гатев, Асен Проданов, Радко Кръстанов, Николай Пашкуров, Теди, Йордан Иванов
Клекнал: Христо Динев


Фенклубът отляво надясно: Вероника Балджийска, Надежда Велкова, Атанаска Спасова
С фотоапарата: Илиян Христов

сряда, април 07, 2010

Един полезен трип до Монтана и малко до Скравена

Монтана - Локо София е нещо като Валядолид - Атлетико Мадрид. Затова с Любо се грабнахме и в понеделник (29 март) се дръпнахме до стария Михайловград да ги видим местните хубостници колко играят и интересно ли си живеят.

Поехме напът с още около 35 човека. Спряхме са в село Скравена, което се оказа локомотивско. На Котков майка му ли била от там, сестра му ли, кой ли... не разбрах. Ама имали причини, имали история.

Натоварихме десетина скравенци - горди железничари и потеглихме отново. Стадиончето на Монтана се оказа готино, хората продават нормални билети, едва ли не са по-добре от нас като база.


В мача обаче ние бяхме по-добри и бихме с 1:0. Общо три песни нови усвоихме, припевът на една от които е "пара парап пара перо" :)) Много е яка, има потенциал за хит. На почивката едни мангали ни танцуваха на една от близките сгради - и те голям майтап. Времето беше хубаво, чак за разголване.

На прибиране скравенци ни приеха на свой терен. Кметът беше подготвил една от кръчмите и там отседнахме да вечеряме. Всичко беше скандално евтино, а туборгът - 1.40 лв. :) Наядохме се, напоихме се и се прибрахме доволни и щастливи.
Архив: Локо София - Оцелул
Архив: Гъзари в Дупница