8-ми декември 2007

Дали поставих началото на един реновиран Радко предстои да разбера.

Става дума за 8-ми декември и околните дати:) Ходих на Велинград. Там без Велин не може... имаше още сестра му и други деветима на по 25-6 години + една седемнайска, ма ангаже.

Хотелче семейно, джакузита-макузита, удобство, топло. Абе екстра. Евтино ядене имаше и пиене не много скъпо. Още на 7-ми, когато пристигнахме, се нашарихме, но от качествените напитки не последваха здравословни проблеми. Дискотека направихме, не беше никак лошо.

Бяхме се разбрали да е по-готина дискотеката на следващия ден, 8-ми. Дали стана, не мога да гарантирам. Преди това пак гръмнахме от ядене и пиене и тая цел поне беше изпълнена.

Посетихме и Батак и съответното езеро, където напълнихме очи с гледка, дробове с чист въздух и души със смирение и радост от живота.

Платено съобщение

Хах, това заглавие ще грабва погледа и след като изпадне от home page-a тая статия.. :)

Няма нищо платено, просто нямам подходящо заглавие. Денят е скучен, нямам работа. Та натъкнах се днес на качествено изработения блог на един мой колега от ФЖМК. Стилян с никнейм "Естилиан". Това момче... аз отдавна съм се отказал да го коментирам, щото... каква полза...

Този път обаче ще направя кратък анализ. Става дума за модулчето "Теории на любовта". Прочетох някои работи, други не ги прочетох, щото са твърде дълги. Прочетох и всички коментари под всички статии. Уверих се още по-твърдо, че Щилян (както пък е прякорът му във "Факултета" (по журналистика)) е пълен олигофрен в добрия смисъл на думата.

Нещо му има на това момче. Нещо, за което науката все още няма достатъчно данни, има само хипотези. Аз не обичам хората, които се различават драстично от болшинството. Аз съм болшевик и това се знае :) Ма в тая статия не съм важен аз, а той.

Та, парво, евала за хубавите текстове. Впечатленията у непредубедения читател са, че той е емоционален човек, с нелош начин на мислене и сериозни вътрешни драми и триумфи. Аз обаче като предубеден читател се замислих за това

а) какъв всъщност е той и
б) какъв изглежда в очите на околните

Според мен не изглежда добре в очите на другите. Не познавам приятелите му, но съм убеден, че трудно намира себеподобни. Не може да си мъж и да си толкова изнежен (съдя по текстовете) . Твърде голямата емоционалност и най-вече свободната й демонстрация е силно нетипично явление дори за жените. В този смисъл Щилян си е аутсайдер, такъв, какъвто винаги е бил в моите очи.

Но! Шапка свалям пред хора, които умеят да правят разбор на чувствата си и да ги вадят на показ. Става дума за по-важната подточка "а" - какъв е всъщност той.

Ми, според мен той е едно добро, безвредно момче, което ще се справи с житейските си битки, трансформирайки разни свои недостатъци в сила. Нещо като алхимия: от олово - злато. Човекът, до колкото следя развитието му, е успешен. Личния му живот не го следя, но в блога няма оплаквания напоследък.. ;) Значи, макар че в очите на масата, за чиито представител претендирам, той изглежда ненормален, Щилянчо си е пич по своему.

Да е жив и здрав, за да е шарен света! Респект...

Локо София - Оцелул

Оцеляхме срещу Оцелул, даже ги уцелихме по кратуните:) 3:1 - един добрър турнирен резултат. Коварен е малко, изплуват спомените за Халмщад, когато пак бихме 3:1 в София, а в реванша паднахме 2:0. Тогава мача не се излъчваше по телевизията. Изгониха ни Адалберт Зафиров и още някой, а втория гол влезе в 100-ната минута след като играехме с 9 души.За мача с мамалигарите се готвих от сутринта. Трябваше да ходя на работа, но награбих всички шалове, шапки, въобще - фенартикули. Към 6 и нещо Сашо дойде към офиса, след което гаврътнахме по една биричка. На стадиона пристигнахме към 7:30, имаше много малко хора. В крайна сметка и на самия мач нямаше достатъчно... Малко преди началото дойде и Любо с баща си, та направихме агитката.
Мачът - труден за нашите. Мамалигите тичат, но ние имахме повече желание за победа. Голям мач на Марчо, Кайо, Малин, Коилов и Кичо. Бай Гроздан за пореден път доказа, че е мнооого голям - тактически изряден Локомотив, съвършен състав. В крайна сметка синьо-червените журналисти не обърнаха достатъчно внимание на единствения непоставен отбор в този етап на Купата на УЕФА, който сломи фаворита в двойката. Гледат си чорбетата, които не могат да бият някакви полу-аматьори от Кипър, и ги изкарват герои.
Важното е, че железните са напред! Сега чакаме реванша...

На война като на война

Генерал-майор капитан I-ви ранг далечно плаване Радко Кръстанов долага... хаха. Нищо няма да долагам. Играхме в събота и неделя пейнтбол с редакцията. Не вътрешно, а срещу случайни врази от турнира на Еврофутбол по пейнтбол.

В журналистичексия турнир със sportni.bg станахме втори и даже взехме медал. В основната схема от 128 отбора моят взвод се класира на 9-16-то място, след като отпадна на осминафинал. Направихме един идеален състав заедно с колегите от Тема Спорт, но за съжаление отпаднахме.
И така - общо в седем мача взех участие. Няколко пъти ме утрепаха лошо, даже веднъж взех и headshot:) И аз обаче боядисах доста хора. Играта е много интересна, криеш се, клечиш, стреляш... един път ми свършиха патроните, а бях напреднал и бях превзел доста бази. виждах двама противници идеално, а ситуацията беше такава, че те нямаше къде да се скрият. Ама нямаше с какво да ги утрепя:)

На осминафинала тръгнахме добре. Вражеската армия беше добре организирана и с нея се дебнехме кой ще сгреши. Втурнах се да превзема една база, спринт, откос и... оранжево петно на панталона. Простреляха ме в бедрото... и ме извадиха. В последствие загубихме. Но нищо, наиграхме се, настреляхме се, въобще - доволен останах от уикенда. Който още не се е решил да опита пейнтбол, крайно време е да го направи:)

Второто състезание - пак добре

След всяко първо нещо идва второто нещо. Така дойде и второто журналистическо Гран При "Dunlop". Не разбрах много добре по какъв повод беше, май участвахме в кампанията "Като стигнеш, обади се".

Та влязохме в това второ картинг състезание със съмочувствието едва ли не на фаворити:) Под "ние" да се разбира мен - Такума Радко, Сашо Алонсо и Митко Фисикела (Sportni.bg F1 Team) и Флавио Раданов, Бруно Маса и Деница Кубица (русо слабичко, но бая бързо моме) в отбора NetInfo Racing. Бруно - фотогографа по едно време си тръгна, та в кокпита на неговото картче седна тест пилота на тима Радко Бадоер:)

Резултатите: аз се класирах 35-ти и само за 100 хилядни се простих с финалите. Мъкаа! Трябваше да съм 32... хубавото е, че съм на тази позиция от общо 90 участника. Така че съм в средата на първата половина на таблицата. Пък и се изкачих спрямо предното състезание...

Ползите: хубавите снимки и голямото количество коктейлчета Malibou:) Раздаваха ги на корем;)

Радко Кръстанов във Формула 1,5

ING докараха тук един болид на Рено и ни викнаха нас, журналистите, да отразяваме. Организираха ни и състезание с картове, на което, много ясно, и аз се пуснах. Като дебютант се справих повече от прилично - наредих се в средата на таблицата, която се състоеше от 46 човека. Тоест - финиширах 23-и:)

Моят колега Митко Андреев пък явно участваше в кампанията "Не на войната по пътищата" и навъртя обиколките си в спокойно темпо, а поведението му на пистата беше белязано от дисциплина и толерантност:)

Много готино събитие се получи - яденье и пиенье на корем. "ING Grand Prix"-то беше черешката на тортата, а дебютът ми в карт сериите - началото на една епична и триумфална високоскоростна кариера:)

Страшно ме мързи

Мързи ме да описвам всичко детайлно и затова решавам да сложа само подбрани снимки:)

Накратко - имаше много игри и забавления. Запознах се с много симпатични хора, в това число и момичета ;)

На партито се представих традиционно силно - имаше много Сливова текила Сънрайз, в смисъл че имаше още джанковица дори и в шест сутринта, когато само най-добрите бяха оцелели. Измежду оцелелите имаше четирима от седем представители на спорта, което си е кворум, нали? :) Това бяхме аз, Диков, Раданов и Надето. Поклон! Имаше и от другите отдели - разни финанси, разни маркетинги, ама "няма какво да говорим, ние сме номер 1"! :)

Гледайте каква готина патка... даже й тече вода от човката :)

Напред към пълната фотогалерия!:) - http://netinfo.bg/photo/2007.10.05sandanski/

Sandanski trip - дъ тиймбилдинг

Както вече медиите гръмнаха - почнах нова работа. В НетИнфо АД, и по-точно в sportni.bg. По-важното е обаче, че от фирмата вече ни заведоха на teambuilding в Сандански. Случката е на 10 и 11 май.

Хотелчето - звезди доста. Лукс - да ти прилошее.

Имаше много яка програма - забавление, с което сплотихме колектива, а на мен ми беше от полза и за да се запозная по-подробно с колегите.

Посетихме бившата резиденцияв на бай Тошо "Свети Врач", където всъщност бяха големите игри и смешки.

А иначе по-късно имаше и някаква форма на дискотека. Далечна форма имам предвид. Но хапването, а и пийването бяха на много високо ниво.

И накрая кулминцията беше едно афтърпарти в "стаята на Диков"... но всичко това детайлно в отделните постове :)

Съдийска тройка от Перник ръководи Септември и Ботев 57

Зоналният съвет на София назначи за главен съдия на мача между Септември и Ботев 57 Данаил Захариев от Перник. За негови помощници бяха определени Радко Кръстанов от София и Методи Дулендаров от Перник...

Сега. Направих дебют в съдийството:) Това се случи в сряда, 9 май. В два мача бях главен асистент-рефер - на младша "Б" и на деца "Б" в двубоите между Септември и Ботев 57.

От първо лице установих, че българското съдийство не е продажно, просто си е некадърно:) Пазя си запалката, с която някой от трибуните ме замери... Мисля обаче, че справих не лошо като за дебютант. след мачовете нямаше сериозни претенции към съдиите от който и да било отбор. Важна роля за това изигра главният съдия Дани Захариев, който се справи отлично. Иначе смешки и драма не липсваха. Забавно е да си рефер, а и кинти капят с тенденция да потекат. Има време...

Очаквайте...

През последната седмица бях изцяло ангажиран със sportni.bg, но какво по-хубаво... първите ми дни там са супер, работата ми харесва много, забавлявам се. Е, имаше и тежки моменти докато се науча да се справям с технологиите, но вече се научих, така че се надявам да остане само удоволствието.

Колегите са супер. Все още познавам само "спортистите", скоро ще опозная и другите. Мацки има. По тоя повод правя следния анонс - в четъвртък и петък (10 и 11 май) ще ходим на тиймбилдинг в Сандански. От спорта идват Раданов, Сабаха, Надето и май Сашо Диков. Този Диков пак е шеф, ама приликата с действителни лица от канал 3 е случайна. Емо ще остане защото почва МТел Мастърс. Мисълта ми е, че в блога ще влязат снимки от някакъв луксозен хотел дето са ни го предвидили...Та това да се очаква. Снимки от Сандански.

Междувременно желаещите могат да прочетат първите ми подписани материали в sportni.bg. Единият е превод от френски, темата е Фабиен Бартез.
Другото е едно интервю с Иван Пасков, който, подчертавам и болтвам, е юноша на ФК Люлин. С него си бъбрихме небрежно след като треснахме Славия с 2:1 в неделя.
И последното е един обстоен анализ на ситуацията около Урош Голубович в Локо София. С тази статия вече съм горд :p

Писал съм и други работи - Литекс, Юри Галев, варненските отбори, столичните грандове, репортажи от кръговете на първенството...ама тези текстове не са чак толкова значими, поне за мен:)

Какво правих последните 4 месеца

От Януари до сега се занимавах с разработването на медицински сайт и май по-скоро закърпих времето, а не напреднах. Материята беше тегава, а работата изискваше дълги часове килиен режим в един пуст офис, от където се правеха "големите дела".

За три седмици сайтът стана 4-ти по посещаемост у нас. Това при положение, че цялата информация си я събрах и качих сам. Софтуерът и дизайнът, както се вижда, най-вероятно са причината да не успея да се класирам и по-напред, но това са независещи от мен обстоятелства. HTML не ми е майчин език.

Сайтчето си има доста недостатъци, ама който се занимава след мен най-вероятно ще ги направи още повече :)))

P.S. Останаха ми доста материали на тема фитнес, а мисля да си взема и тези, които вече съм публикувал и да направя нов блог, а защо не и сайт. Сега обаче ми предстои ново предизвикателство. Започвам работа в NetInfo, в sportni.bg. Дано да излезе заек...:)

Svako srce pucat ce, punim glasom pjevat ce.

===============================

Гъзари в Дупница

Няколко години по-късно направих второ провинциално футболно гостуване. И пак бях в Станкето, но този път не с наш'те, а с Любака. И не пътувах с кола, а с автобуса на т. нар. ултраси. Снимката в дясно я прилагам за да отбележа първата точка на нашата екскурзия и да насоча вниманието на аудиторията към...Антонио-подобното момиче на заден план!:) Я какви мацки имало в "Железните бригади"...

Тук вече сме на митичния стадион "Бончук" в Дупница. Навикахме се яко с Любо и имаше защо. Мачът беше доста затегнат - поведохме, изравниха ни, но накрая бихме. Мотивацията беше двойна защото получавахме информация от Пловдив, че ЦСКА прави равен с тамошното Локо. Подкрепата беше много яка, а нашите момчета ни се отблагодариха с прилична игра и важна победа.

Напрвихме добра разходка, затрихме още една събота, навръщане гаврътнахме и задължителната за случая бира и се прибрахме поживо-поздраво.

В самата Дупница снимки не можах да направя, понеже на входа на града ни чакаха полицаи, които ескортираха рейса. Стовариха ни на стадиона и от там ни и взеха. То май нямаше и много каво да се снима. Погледът ми се спираше или върху опустели полета или върху порутени индустриални сгради. Най-красивата гледка беше точно срещу нашия сектор - тайнствената, мъглява и все още снежна Рила.