Няколко години по-късно направих второ провинциално футболно гостуване. И пак бях в Станкето, но този път не с наш'те, а с Любака. И не пътувах с кола, а с автобуса на т. нар. ултраси. Снимката в дясно я прилагам за да отбележа първата точка на нашата екскурзия и да насоча вниманието на аудиторията към...Антонио-подобното момиче на заден план!:) Я какви мацки имало в "Железните бригади"...
Тук вече сме на митичния стадион "Бончук" в Дупница. Навикахме се яко с Любо и имаше защо. Мачът беше доста затегнат - поведохме, изравниха ни, но накрая бихме. Мотивацията беше двойна защото получавахме информация от Пловдив, че ЦСКА прави равен с тамошното Локо. Подкрепата беше много яка, а нашите момчета ни се отблагодариха с прилична игра и важна победа. 
Напрвихме добра разходка, затрихме още една събота, навръщане гаврътнахме и задължителната за случая бира и се прибрахме поживо-поздраво.
В самата Дупница снимки не можах да направя, понеже на входа на града ни чакаха полицаи, които ескортираха рейса. Стовариха ни на стадиона и от там ни и взеха. То май нямаше и много каво да се снима. Погледът ми се спираше или върху опустели полета или върху порутени индустриални сгради. Най-красивата гледка беше точно срещу нашия сектор - тайнствената, мъглява и все още снежна Рила.
