Равносметка

И ето, точно година след като постъпих на работа в Sportni.bg, респективно Нет Инфо, дойде време да тегля чертата и да видя какво съм направил. Началото на периода беше шеметно. Развивах се едва ли не всеки ден, а качеството на работа се повишаваше с течение на времето. Така изпод ръцете ми излязоха статии, които ще останат като километрично блокче по житейската ми магистрала. По тях за вбъдеще ще се ориентирам къде съм и в каква посока вървя.

Безспорен номер е материалът по случай 13-годишнината от победата над Германия в САЩ. За написването на историческия очерк вложих цялото си сърце и душа и неслучайно се вълнувам и до днес като си го чета.

Голямо удовлетворение получавам, когато времето подкрепи моя прогноза. Конкретните приемери ще запазя за себе си, но някои от добрите неща са попаднали в топ 10. Коментарният жанр ми е любим и съм написал доста текстове, с които мога да се гордея.

За една година изписах и доста статии по футболна теория и практика. Съпоставката между играчи на Левски и ЦСКА закономерно пожъна успех в навечерието на есенното Вечно дерби. Читателите се зарадваха и на няколкото статии, свързани със съдийството - текстове, които много рядко могат да бъдат открити в други медии.

Друго голямо постижение е интервюто с Пламен Марков. Признавам, че съм самокритичен към него, защото можех и по-добре.

В последните месеци от работата ми определено се забелязва отстъпление. Сам се усещам, че не съм във форма, за което има обективни и субективни причини. Надявам се през следващата година (ако я изкарам) да продължа да се развивам и да пиша така, че да ме четат ;)

А сега топ 10 на най-доброто през годината:

10. Пламен Марков: Стоичков е добър българин
9. Свирката - съдийското оръдие на труда
8. Кривия е прав
7. Левски и разминаването между мечти и реалност
6. Правилата на играта, които не знаем
5. Срам и поуки за българските "грандове" в Европа
4. Топалов унизи Крамник, отмъсти си за Елиста
3. Централен спортен клуб на абсурдите - ЦСКА
2. Левски срещу ЦСКА - Битката на гладиаторите
1. Когато Господ все още беше българин