Кипна строителство

С наближаването на всяка есен в Люлин кипва невиждано строителство на детски къщи. Въпреки гъстото застрояване, малките инженери намират свободни парцели, на които построяват сградите си. Става дума за онези къщички, които вероятно всеки е виждал и които са изградени от картони, клони, гуми и други по-едри боклуци.

Навремето бях технически ръководител на повечето строежи в "Градинката". Така наричахме междублоковото пространство между трите блока, където с останалите маймуни играехме.

И така - има два типа сгради: наземни и въздушни. Първите се строят на земята, а вторите се правят по дърветата. Въздушните ще ги претупам. Такива почти не сме строили поради голямата средна маса на мен, Любо и Веско - Тунтурко :)

Наземните се правят така: Събират се клони. Намираха се, не знам от къде. Необходима е минимум една плоскост от талашит. Слагахме я за северна стена, щото знаехме, че от север идва студеното :) Гуми слагаме, ако има. Ако няма, търсим алтернативи - например картони. За разкош отвътре се разстиля шума. Есенно време шумата е в излишък, затова може и плетеницата от клони да се облицова.

Понеже в "Градинката" бяхме технически напреднал народ, задължително правехме и покрив. Покривът е прост - опъва се найлон някак си, евентуално се поставя носеща греда в средата, за да не се събира дъждовна вода. Апропо, аз много пъти съм отказвал на нашите да се прибера от игра по време на дъжд, защото действително съм бил на сухо.

По-късно през зимата се прави бялото строителство. Правят се два типа иглу - изкопно и топкогенезисно. Топкогенезисното е по-популярно, защото в него могат да бъдат въвлечени всички. Всички се надупват да въртят снежни топки до постигането на стандартния овал. Топките се пренасят до строежа и се редят. В случая покрив трудно се прави. С найлон може, ама така и не намерихме идея как да стане стабилно. Да се вземе предвид и неустойчивостта на строителния материал. За устойчивост може да се слагат арматурни пръчки (дървени, разбира се), че да се скрепят топките.
Изкопните иглута пък представляват изкопана дупка в голяма камара сняг. Това е върхът на инженерната наука, който достигнахме. Трудно се прави, тъй като да копае може само един, иначе си пречим. Няма и много простор вътре - за един, най-много за двама е интериорното пространство. Но иначе е много впечатляващо. Счита се за луксозна постройка :)
***
За всичко това се сетих днес, когато минах покрай един строеж пак в люлинското междублоково пространство. Спореше се къде да се постави единствената налична гума. Здрачът отдавна беше паднал, но хлапетата дърпаха клони към обекта...