Нов блогърски проект

Бареков си реализира нов медиен проект, Първанов готви нов политечески проект, аз пък си осъществих новия блогърски проект.

Както съм споменал и в дебютната статия, става дума за 2099-ия мой блог :) Занимава ми се, правя си блог - свободия :)

Домейнът е пак в блогър - duzpa.blogspot.com. Визията е много по-красива от тази на Радко'с блога, съдържанието се пълни полечка. Сайтът действа под наслов "Футболното съдийство отвътре".

Очаквания (големи) няма :)

Повишено търсене на Баница

Прави ми впечатление, че покрай новия клутов клип на Андреа (Андрея) Баница, търсенето в интернет е скочило.

Търсенето трябва да се задоволи с предлагане, затова - ето ви Андреа Баница и нейният нов хит Самба ("Samba").

Само да уточним, че името й не се произнася така на румънски, но на бълграрски така трябва да се произнася ПЪК :)

Архив:
Поздрав с Андреа Баница :)

Оскарите при българската Евровизия

Победата на "Повелителят на бурите" над "Аватар" трябва да се разглежда като победа на здравата американска военщина над мирните инициативи на американския народ. Това изречение прочетох в скайп статуса на един пич, който по принцип слага все шантави статуси. Гугълнах и видях същото изречение само в един източник - в сайт за вицове.

Както и да е. Бях си наумил да изпляскам едно мнение за тазгодишните Оскари и да си призная се поотказах. Защото както казва Стоичков, АМ ВЕРИ МЕД!

Обърнете само внимание на следното: филмът у нас е известен с две имена. Не знаете кой е "Повелителят на бурите"? Това е "Войната е опиат" :)

Въртя го, суча го, обяснявам си тазгодишните Оскари със зора да ги дадем на жена:) О райт, отдавна знаем, че няма невъзможни неща, но за мен това вече си е чист сексизъм и дискриминация.

Голямата победа - бившата съпруга натри носа на бившия съпруг. Аплауз. А "Аватар" остана непризнат...

Оскарите при българската Евровизия! :))

Още по темата:
Филмът Аватар - моят скромен анализ

Алтернативно мнение за случая ''Първанов - Дянков''

Искам и аз кажа, че да ми остане за спомен. Много хора вече го направиха, но малко бяха алтернативните мнения. А популярните мнения са две:

- Симеон Дянков отиде в президентството в протегната ръка, а Георги Първанов го удари в гръб с тъп предмет.
- Георги Първанов изобличи некадърника Дянков.

Моето мнение е първото. Гласувал съм за Първанов, защото до скоро той ми се струваше най-сносният политик. Най-дипломатичният, най-разумният, най-опитният. Като държавен глава аз очаквах от него да се държи като семеен глава. Очкавах да се държи мъжки.

Дрязгата между Първанов и Дянков не е моя работа. Да се бъркам, значи до известна степен да сплетнича. Но проблемът е там, че Първанов официализира модел на поведение, който (досега) бе осъждан не по Конституцията, а по неписаните морални закони.

С липса на морал се сблъсквам аз, сблъскваш се и ти. Липсата на морал има проявления в службата, в обществото, дори и в семейството. Мръсни са ни градовете, мръсни са ни и отношенията.

Но когато държавният глава пред цяла България забие нож в гърба на човек, който иска да си върши работата (виж стенограмата), трагедията става национална. Защото утре твоят колега ще направи същото и даже може да остане горд със себе си. Във времена, когато трябва да си подаваме ръце, ние се дебнем от засада.

За какво? За каква ценност? За нов политически проект, за парици, за службица, за мъст?

Дянков може да е лош финансист, може да е луд, може да е нисък, но пък е честен. Първанов може да е отличен политик, може да е съзнателен и привлекателен, но пък е подъл. Вече казах на кого симпатизирам в случая. Но как ще се справим с подлостта - не знам. Твърде съм млад и наивен, за да съм достигнал до този отговор. Не говоря за политическата подлост, тя е далечна, не ни касае (толкова). Говоря за подлостта сред електората.