Тренер, стига!

Излезе много хубав материал според мен. Малко бекграунд преди това: Насока за темата ми даде един много приятен и съдържателен разговор с г-н Борис (Боре) Димитров. Не съм добре запознат с биографията му, но понастоящем е шеф на делегатите към Зоналния съвет на БФС за София. Бяхме заедно с него на един мач в Костинброд и след това коментирахме принципно треньорското поведение.

И ето какво бе публикувано след това в SPORTNI.bg:

Това не е актуална тема. Това не е злободневна тема. От нея няма да станат ясни никому неизвестни факти, нито ще бъдат извлечени ценни поуки. Става дума за начина, по който големите треньори водят мачовете на своите отбори. По-точно за това дали подсказват на футболистите си да подават, да шутират или да следят противника си в наказателното. Дали повишават тон в съблекалнята и дали правят пространни разбори преди, по време и след мач. Разбира се, че това не е категоричен показател за това дали един треньор е голям или малък. Тенденциите и статистиката обаче се нуждаят само от говорител, който да ги преведе на разбираем език.

Като българи няма как да избягаме твърде далеч от родната действителност. Например в скорошния мач между Левски и Локо Мездра "сините" обърнаха резултата от 0:1 през първото полувреме до 3:1 в края. След двубоя играчът на Левски Владимир Гаджев призна: "Треньорът ни повиши тон на полувремето. Скара ни се заради слабата игра". Точно този пример показва изключението, че след шумно общуване на почивката играчите се събуждат и се разиграват. Истината е, че много рядко когато треньорът се кара на играчите си на полувремето се стига до обрат. Не ми е известно какво се преподава в треньорските школи, но би трябвало да е очевидно, че когато е настъпила

физическата умора, а и психическата
заради негативния развой на мача, футболистите не могат да възприемат кой знае колко от изговореното. В цитирания случай по мое мнение обратът настъпва не заради това, че Емил Велев се е скарал на левскарите на почивката, а защото просто те са по-подготвеният и по-класен отбор спрямо противника.

А сега представете си как сър Алекс Фъргюсън стои деветдесет минути край тъча и с шотладски акцент диктува на Кристиано Роналдо, Фърдинанд и Гигс: "пас, пас, пас, отвори, отвори, открий се, шут, шут бе...". Трудно дори за въображението и смешно като картина. Спомняте ли си румънеца Михай Стойкица? Той бе треньор на Литекс в началото на века. Първото (и последното) нещо, което той научи на български, бе словосъчетанието "без фаул". И го повтаряше постоянно. Дали е

превърнал играчите си в паразити, които правят на терена само това, което им се нареди от пейката, остава загадка. Интересно обаче какво би станало, ако Стойкица закъснее за части от секундата с мъдрата си инструкция и негов футболист все пак извърши фаул?

Христоматиен пример за треньор, който гори в играта и подсказва всяко отиграване, е Димитър Димитров. Не ми е известно дали Херо се е укротил, откакто е на работа в Русия, но докато бе у нас бе готов да изяде тартана на пистата, само и само неговите възпитаници (а и съдиите) да направят това, което той лично иска. Но кой може да каже, че сър Алекс не гори в играта? Или Гус Хидинк, или Ван Гал. Всъщност има доста примери за успешни треньори по света, които изкарват целия мач настъпили ограничителната линия на техническата зона, но най-успешните не го правят.

Стигаме и до момента с разборите. Някога опитвали ли сте да гледате на запис мач, на който знаете резултата и с отбори, на които не симпатизирате? Това е чиста загуба на време, освен за треньорите. Те трябва да знаят какво прави противникът на терена, къде са му слабите места и на кои силни черти трябва да се противодейства. Хеленио Херера (бащата на катеначото, който патентова схемата 5-3-2), познавайки детайлно играта на следващия съперник, започва да гради тактическия си план от понеделник. И най-важното - тренировките са ориентирани към конкретния двубой и конкретния съперник. И така, в деня на мача той прави съвсем кратък разбор: "Момчета,

правете на терена това, което тренирахме през седмицата.
Пожелавам ви успех". За протокола: с такъв разбор Херера печели 7 титли, 3 национални купи, веднъж КЕШ и два пъти Купата на панаирните градове (доскоро Купа УЕФА, вече Лига Европа) с отборите на Атлетико Мадрид, Барса, Интер и Рома.

Споменах видеото, защото в много отбори се гледат записи от играта на противника. И докато треньорите могат да анализират в дълбочина случващото се на терена, то футболистите не могат, защото това не им е работата и защото нямат достатъчно знания. Същото се отнася и за твърде дългите и задълбочени устни разбори преди и след мач.

Да си спомним маниера на треньор номер 1 у нас за ХХ век - Димитър Пенев. Пената стана пословичен с незнанието на имената на футболистите си, със смешните си лапсуси, но в същото време донесе голяма радост на българите през 1994 г. заедно със "златното поколение". Какъв беше неговия подход? Вместо дълги разбори преди мач, той просто изброяваше кои започват като титуляри. Какво можеше да каже чичо Митко на своенравния Стоичков? Или на другите звезди? Нищо, освен да бъдат спокойни и да правят на терена това, което умеят най-добре. И че

бутилките шампанско ги чакат край басейните
в Чикаго и Далас.

Ясно е, че всеки треньор има свой собствен стил. Ясно е също и че всеки е уникален със своя темперамент. Върху воденето на мачовете влияят дори фактори като слънчевите бури, атмосферното налягане и личните проблеми. Когато обаче се замислим за най-големите, винаги изплуват имената на емоционални, но сдържани хора. Най-големите професионалисти, които знаят, че футболистите са звездите на футбола, а не те.