Почти 48 часа по-късно най-после намерих няколко излишни минути, за да напиша за гостуването на Пирин. С Любо си грабнахме шапките (също така тениските и шаловете) и в петък тръгнахме за Благоевград. Стотина километра са от Люлин 2 до стадион "Христо Ботев", но минаха неусетно.Още една причина Благоевград да се казва както се казва са благите моми. Евтините парцалки водят до това модата да е с един сезон напред там. ЮЗУ-то е като кошер с женички. друго, което ми направи впечатление, беше спокойствието. Ужким петък, ужким работен ден, а всички в центъра на кафе. Стрес няма, трафик също, въпреки че градът е накриво, а улиците са тесни.
На един смешен Москвич му се отвори задната лява врата както си се движеше. Пострадали хора и картофи няма.
Иначе мачът в люлката на футбола, както нежно се изразяват капацитети за пиринския край, беше култов. Нашите сбиха лошите с 4:0. Кряскахме и пляскахме. А! Преди това най-нагло паркирахме във ВИП паркинга, та после трябваше да се обяснявам, че съм и съдия, и журналист. Още по-преди това глътнах едно Пиле по президентски (в момента много харесвам манджи със сметана). Любето консервативен - скара с гарнитура.И така. Прибрахме се по живо, по здраво, а на следващия ден се появи ей това - http://sportni.bg/?tid=40&oid=2517836&cid=11212. Радващото е, че бие рекордите по посещаемост за позицията. Наистина си го харесвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар